Недостигът на здравни работници води до агресивна битка за служители в цял свят

Недостигът на здравни работници отприщва груба битка в цял свят за таланти, при която богати страни нахлуват в здравните системи на други държави в търсене на служители, които да се грижат за застаряващото им население, пише Wall Street Journal.

Конкуренцията помага на страни като САЩ и Австралия да заменят някои медицински сестри, които напуснаха в рекорден брой в разгара на пандемията от COVID-19. Но също така оставя болници в развиващи се страни и в някои по-богати държави като Великобритания в тежко състояние, тъй като те губят служители за сметка на страни, предлагащи по-високо заплащане.

Австралия е един от най-агресивните „бракониери“, като предлага специални бонуси и възможност за бързо издаване на визи. Австралийска рекламна кампания на Британските острови миналата зима включваше служители със слънчева светлина, която влизаше през прозорци зад тях. Кампанията съвпадна с момент, когато британски медицински сестри обявиха стачка заради заплащането, дългото работно време и други притеснения.

„Можете да карате сърф сутринта, да ходите за риба през уикендите, да се включите в курсове по фотография, да пишете книги или да продавате сладка на фермерски пазари“, гласеше обява в British Medical Journal за рецепционисти в отделения за спешна помощ-

Здравната служба на провинция Тасмания в Австралия, която публикува обявата, съобщи, че подобно на други местни власти поглежда към много страни, включително Великобритания, за чуждестранни служители.

Битката е част от глобалния ръст на миграцията, който променя световната икономика тази година. С повторното отваряне на границите след преминаването на най-тежката част от пандемията страните приемат с отворени обятия чуждестранни служители в избрани индустрии, за да отговорят на недостига на кадри, и така помагат за повишаването на миграцията до рекордни нива.

Дъглас Чикобву, санитар в провинциалната болница в Гуеру, Зимбабве, коментира, че десетки медицински сестри от неговото хирургично отделение са решили да приемат работа в чужбина през последните години.

Чикобву, който е генерален секретар на Съюза на професионалните медицински сестри в Зимбабве, коментира, че в някои болници една медицинска сестра понякога се грижи за 25 или 30 пациенти на смяна вместо по-разумния брой от десет. Лекарите са принудени да отлагат процедури, тъй като нямат достатъчно служители.

Вицепрезидентът на Зимбабве Константино Чивенга, който е и здравен министър, заплаши през април, че страната му ще приеме нов закон, който ще криминализира активното наемане на здравни работници в Зимбабве.

Данни, публикувани от британското правителство тази година, показаха, че само Великобритания е издала 17 421 визи на здравни работници, които са граждани на Зимбабве в 12-те месеца до 31 март, почти шест пъти повече спрямо предходните 12 месеца.

На събитие за трафика на хора през април Чивенга нарече наемането на здравни работници от развиващия се свят „престъпление срещу човечеството“.

„Ако хората умират в болници, защото няма медицински сестри и лекари, а някой е достатъчно безотговорен да не обучи собствени граждани и вместо това иска бедни страни да обучават служители за тях, това е престъпление, което трябва да се разглежда сериозно“, допълни той.

През март тази година Световната здравна организация публикува списък с 55 страни, 37 от които в Африка, с най-неотложните предизвикателства пред здравните работници. Тези страни имат средно едва 15 здравни работници на 10 хил. души население спрямо 148 на 10 хил. души в богатите страни.

СЗО поиска от страните си членки да не наемат активно лекари и медицински сестри от тези 55 страни, без първо да постигнат двустранни споразумения за подкрепа на страните, от които набират хора. Тази подкрепа може да включва финансиране на обучението на нови служители или планове здравните работници да се върнат в родината си след определен брой години.

За по-богатите страни привличането на здравни работници от чужбина е добър вариант, защото може да са необходими години за обучаването на медицински сестри и лекари. Между 2020 и 2021 г. САЩ са изгубили над 100 хил. медицински сестри, най-големия спад в историята, показа изследване на списание Health Affairs.

След разгара на пандемията болниците изпитват затруднения да възстановят нормалния брой на служителите си и духа им. Повишаването на заплатите и подобряването на условията на труд оттогава привлякоха някои служители обратно, но недостигът се запазва.

В Австралия броят на обявените свободни позиции за здравни служители е нараснал над два пъти от началото на 2020 г. до август 2022 г. и остана близо до този исторически връх девет месеца по-късно, сочат данни на Австралийската статистическа служба.

Страната е издала 4950 визи на здравни работници през деветте месеца до март 2023 г., сочат данни на австралийското министерство на вътрешните работи. Това е с 49% повече спрямо година по-рано, но страната все още изпитва недостиг на медицински сестри, съобщават официални представители.

Ramsay Health Care, която притежава над 500 болници и клиники в Австралия и други страни, съобщи неотдавна, че липсата на квалифицирани служители продължава да ограничава възможностите ѝ за лекуване на пациенти. Тя търси служители в чужбина.

Рентгенологът Ребека Дали, която се установила в Австралия от Ирландия през януари, казва, че почти една четвърт от колегите ѝ в родината напуснали, за да пътуват или работят в чужбина, сега когато свързаните с COVID ограничения за пътуванията са отменени. Това увеличава работата на останалите здравни работници в Ирландия.

Великобритания въведе нова виза за здравни работници с не толкова тежки изисквания като при други квалифицирани служители. Тя е издала 101 570 визи на здравни работници в 12-те месеца до 31 март, почти три пъти повече в сравнение с предишната година, като повечето нови служители са дошли от Индия, Нигерия и Зимбабве, сочат данни на правителството.

След публикуването на списъка на СЗО британското правителство съобщи, че здравни и социални организации няма да набират активно хора от включените в него страни, но нищо не може да спре здравните работници от тези страни да кандидатстват по отворени позиции.

Ирландия, която зависеше силно от чуждестранни здравни работници преди пандемията, миналата година смекчи ограниченията за наемането на работа на лекари от страни извън Европа, които вече са в страната, в рамките на усилия за задържането им.

Над 70 страни са въвели закони през последните години, улесняващи наемането на здравни работници от чужбина, сочат данни на СЗО. Други богати държави като Германия превръщат набирането на здравни работници в част от визитите на високопоставени представители в страни като Гана, Бразилия и Албания.

В САЩ набирането на медицински сестри от чужбина на практика спря, защото видът зелена карта, която здравните институции използват за наемане на медицински сестри, привлече толкова много кандидати, че Държавният департамент спря да обработва заявления. Исканията за издаване на виза от чуждестранни здравни работници, включително медицински сестри, са нараснали с над 40% през последните две фискални години до септември.

Някои развиващи се страни отвръщат на удара, като затрудняват емиграцията на здравни работници.

Филипините, които отдавна изгубиха голяма част от здравните си служители за сметка на САЩ, наложиха временна забрана върху напускането на още хора по време на пандемията. Те продължават да ограничават броя на хората, които могат да работят в чужбина, въпреки че с това лишават страната от така необходимите пари, изпращани от емигранти.

Нигерийски законодатели обмислят законопроект, който ще изисква лекарите да работят в родината си поне пет години преди да им бъде разрешено да емигрират.

Здравната комисия на Зимбабве, която наблюдава служителите в страната, съобщава, че страата се нуждае от 81 517 здравни работници, за да отговори на нуждите на населението, но към септември м. г. имала само 74 298.

Чикобву казва, че той и колегите му споделят обяви за работа в страни като САЩ и Великобритания в специални групи в WhatsApp.

Макар да вижда последиците от изтичането на мозъци от областта на медицината в страната му, той кандидатства за позиции на санитар в САЩ и се противопоставя на ограниченията пред богатите страни да приличат медицински сестри и санитари от бедни държави.

Чикобву казва, че месечните му доходи от около 425 долара не са достатъчни да плаща храната и здравните грижи на семейството си и да покрива училищните такси на четирите си деца.