А. Шарков: Увеличението на здравната вноска да е съпроводено с редица реформи

Макар и здравната система да осигурява бърз достъп до специалисти, разходите за консумативи и заплати остават високи, а цените на клиничните пътеки и лекарствата се актуализират веднъж или два пъти годишно. Това коментира Аркади Шарков, здравен икономист от ЕКИП, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria.

„Недофинансирането е структурен проблем. Болниците компенсират дефицита чрез допълнителни пътеки и частични плащания от пациентите“, каза той.

Съществуват няколко модела за финансиране на здравеопазването: възможен вариант е бюджетно неутрален - чрез акцизи, включително върху „вредни храни“, като част от приходите се пренасочват към профилактика на заболявания, свързани с тютюн и алкохол, посочи гостът. Липсва обаче яснота за точния трансфер към Здравната каса и Министерството на здравеопазването, уточни Шарков.

Най-прекият и ефективен начин остава увеличението на здравната вноска, подчерта икономистът. В момента тя засяга главно работещите в частния сектор, докато общественият сектор остава незасегнат от този тип отговорност. Шарков подчерта, че повишението на осигуровката за здраве е необходимо заради ниските вноски у нас спрямо ЕС, растящите разходи и застаряващото население.

„На първо място сме по плащания за здраве от джоба. Българските домакинства доплащат около 34% от разходите за здраве, спрямо средно 17% в ЕС, което през 2023 г. се равнява на около 6 млрд. лв“, каза икономистът. По думите му очаквано увеличение на здравната вноска до 8% може да донесе допълнително 1,4 млрд. лв. за НЗОК. 

Предложението за поетапно увеличение на здравната вноска е съпроводено с редица реформи. Най-належащите са свързани с намаляване на доплащанията и в извънболничната помощ, и по отношение на лекарствата. Същевременно е изключително необходимо да бъдат увеличени цените на клиничните пътеки.

Доплащанията включват лекарства, медицински изделия и болничен престой и процедури. Изсветляването на тези разходи е приоритет, за да се избегне скрито повишаване на инфлацията в здравеопазването“, каза събеседникът.

Експертът добавя, че оптимизация на броя лечебни заведения, преобразуването на част от тях в центрове за долекуване и хосписна грижа, както и ясно регулиране на доплащанията, са сред най-належащите реформи.

Застаряващото население увеличава натиска върху бюджета. „Хроничните заболявания и невродегенеративните болести водят до високи социални и здравни разходи. Това се отразява пряко върху БВП - до 0,2% годишно до 2040 г.“, изтъкна още Шарков.

По думите му Бюджет 2026 стъпва върху „прекалено оптимистична приходна рамка“. Основният риск идва от преразходите в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), растящите разходи за персонал и ограниченото индексиране на цените на медицинските услуги и лекарствата, което поставя под сериозно съмнение устойчивостта на публичните финанси.

Според Шарков текущите разходи за здравеопазване растат с 13%, докато приходната част е заложена оптимистично, с очакван 35% ръст на ДДС и това е силно разминаване и потенциален източник на дефицит. Гостът посочи, че бюджетът включва увеличение на заплатите за администрацията и коледни бонуси за служителите на МВР, което допълнително напряга разходната част.

Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.