НЗОК ще плаща повече за детски прегледи и извънболнична помощ

Надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) подписа анекса към Националния рамков договор за медицинските дейности (2023-2025 г.).

В рамковия договор няма промяна в цените на клиничните пътеки, но залага по-големи обеми на често използваните пътеки за хоспитализиране на пациенти. Повече средства са заложени за детски прегледи и извънболнична помощ. Предвидено е и облекчение за пациентите при издаването на направления за мамография и ехография на млечна жлеза. Те ще се валидни за срок от два месеца, а не като останалите направления, които важат за един месец. 

Заложено е личните лекари да получават с лев повече на месец за всяко дете от пациентската си листа, както и с 5 лева повече за профилактичен преглед на дете до 7 години. 

По-скъпо Здравната каса ще плаща и за домашния патронаж за новородени, за който обаче е нужно наемане на акушерка. В същото време самостоятелните практики на акушерки и медицински сестри остават без право да сключват договори с фонда.

В проекта не се предвижда финансиране на биомаркерната диагностика за онкоболните, както и договори с амбулаториите на професионалистите по здравни грижи. Припомняме, че държавата отпусна 5 млн. лева в бюджета на Здравната каса за биомаркерна диагностика на пациенти за тази година. Въпреки това специализираните изследвания няма да се поемат от НЗОК зарди нормативната уредба, която все още не е направена.

Междувременно от Българския лекарски съюз (БЛС) поискаха повишаване на здравната вноска от сегашните 8 на 12%. Твърдо заявяваме, че при настоящото ниво на финансиране е невъзможно да се постигне европейско качество на медицинската помощ, нито да се задържат или привлекат медицински кадри със съответстващо на техния труд възнаграждение, се посочва в публикуваната позиция на сайта си от съсловната организация. 

Отбелязва се още, че здравната вноска у нас в размер на 8% е най-ниската в сравнение със страните от Европейския съюз и това води до хроничен дефицит в системата. България е и страната, която отделя най-нисък процент от своя брутен вътрешен продукт за здравеопазване в целия Европейски съюз - факт, който пряко се отразява на достъпа и качеството на медицинската грижа за българските граждани, се посочва още в становището. 

От БЛС смятат, че има достатъчно финансови възможности за правене на политики и повишаване на финансовите стойности в първичната извънболнична медицинска помощ, в специализирана извънболнична помощ и за медико-диагностични дейности. 

Управителят на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) Петко Стефановски заяви, че институцията вече ще санкционира и персонално лекари за отчетена, но неизвършена дейност в болниците. По думите му санкцията, освен за болницата, ще бъде и лично за лекаря, надписал дейността. Предвижда се да бъде прекратен договорът на лекаря за 12 месеца без право той да работи по нарушената клинична пътека, в която и да е болница в страната.

(по БТА и БНР)