Рехабилитаторите и лаборантите в България са в пъти по-малко от необходимото

Кадровата криза в страната сред специалистите по здравни грижи обхваща не само медицинските сестри, но и останалите професионални направления - рехабилитатори, акушерки, рентгенови и медицински лаборанти. Липсата на специалисти се отразява негативно на качеството на здравните грижи, диагностиката и последващото лечение, които получават пациентите. Това показват наблюденията на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ).

Общо 1033 са общо рехабилитаторите в България към 2024 г. според данните в регистъра на БАПЗГ. Това означава, че на 100 хиляди души население  у нас се падат 16 специалисти при средно 234 за ЕС по данни на Евростат. Разликата в съотношението е близо 15 пъти. Най-малко са рехабилитаторите  в Североизточния регион - 11 на 100 хил., а най-много в Югоизточния - 25 на 100 хил.

Броят на тези специалисти в болничната помощ е едва 12 на 100 хил. души общо за страната, а в извънболничната - 4 на 100 хил. Средната възраст на рехабилитаторите е 45 години, като 32% от тях са между 55 и 65 години, а 13% са в пенсионна възраст.

Недостигът на рехабилитатори в България е много голям. Той се дължи основно на намалението на специалистите, които се обучават в университетите по тази специалност, за сметка на други като кинезитерапевти, ерготерапевти и трудотерапевти, от които последните две дори не са регулирани, казва Александър Василев, зам. председател на БАПЗГ, квота „Асоциирани медицински специалисти“. Други причини са ниското заплащане и липсата на нормални условия на труд в лечебните заведения като апаратура, която да облекчава тежката им физическа работата. Това доведе до преквалификацията на голяма част от кадрите.

Общо 3983 е броят на акушерките в страната според регистъра на БАПЗГ. Това означава, че на 100 хил. души се падат 62 специалисти. За сравнение, в ЕС на 100 хил. души се падат средно 41 акушерки. Най-малко акушерки има в Югозападния регион - 52 на 100 хил., и в Югоизточния - 54 на 100 хил., а най-много в Северозападния - 76 на 100 хил. Основната част от акушерките работят в болниците - 3251, а в извънболничната са заети 732, или 11 на 100 хил. души. Средната възраст на тези специалисти е 48 години, като 21% са между 55 и 65 години, а 15% са в пенсионна възраст.

Въпреки че цифрите показват, че у нас има повече акушерки от средното в ЕС, това не е така, категорична е Райна Бояджиева, зам. председател на БАПЗГ, квота Акушерки. Причината за това е, че поради кадровата криза в болниците, основната част от акушерките работят като медицински сестри в тях, въпреки че компетентностите им са по-различни. Това обаче оставя населението без достъп до нужната акушерска помощ, и в болничната и, в извънболничната медицинска помощ.

Общо 1369 са рентгеновите лаборанти у нас според регистъра на БАПЗГ, което означава, че на 100 хил. души се падат по 21 специалисти. Най-високо е това съотношение  в Северозападния регион - 24 на 100 хил. души, а най-ниско в Югоизточния - 16 на 100 хил. Основната част от тези специалист - 1148, работят в болничната  помощ, а в извънболничната са  заети едва 221 души или 3 на 100 хил. Средната  възраст на рентгеновите лаборанти у нас е 45 години, като 21% са в предпенсионна възраст, а 13% - в пенсионна.

Рентгенови лаборанти в страната са по-малко от нужното, което води до проблеми с качеството на работата, обясни Цветелина Зашева, председател на Националния професионален консултативен съвет на рентгеновите лаборанти. Според проекта на Стандарт по здравни грижи във всяка болница трябва да има поне по един човек на смяна на всеки рентгенов апарат. Реалността обаче показва, че масово има по-малко от човек на апарат. Това води до забавяне на самите рентгенови изследвания, което възпрепятства навременната диагностика и лечение на пациентите. 

Медицинските лаборанти в страната през 2024 г. са 2843, което означава, че на 100 хил. население се падат 44 специалисти. Най-голяма  е гъстотата им в Северен централен регион - 55 на 100 хил., а най-ниска  в Югоизточен и Южен централен  региони - по 38 на 100 хил. души. И тук основната част от кадрите работи в болничната помощ - 2108, а в извънболничната са заети 735 специалисти. Средната им възраст  е 48 години, като 26% са между 55 и 65 години, а 19% са над 65 години.

Броят на медицинските лаборанти в България намалява и е недостатъчен към януари 2025 г. В страната ни има необходимост от около 1700-1800 специалисти, казва Ани Трендафилова, председател на Националния професионален консултативен съвет на медицинските лаборанти към БАПЗГ. Кадровият дефицит сред медицинските лаборанти се дължи на различни причини - икономически, технологични, регулаторни, демографски, пазарни и политически, които създават натиск върху здравната система и намаляват интереса на младите хора към тази професия, а доста колеги се демотивират да я работят, допълва Трендафилова. Според нея са необходими мерки, които да създадат по-атрактивен образ на медицинския лаборант и стимул, за да може младите да се насочат към тази важна за общественото здраве професия.

Без спешни реформи в следващите години кадровият дефицит в страната ще продължи да се увеличава. Причините за това се крият най-вече в ниските основни заплати на работещите в системата, което провокира нуждата един специалист да се труди на няколко места, липсата на стандарти и правила за работа и контрол на лечебните заведения, което дава възможност да се толерират редица нелицеприятни практики, както и необосновано да се разраства болничната мрежа в страната за сметка на извънболничната.

Затова БАПЗГ настоява за спешни промени:

- Здравното министерство да приеме проекта на БАПЗГ за медицински стандарт по здравни грижи, който да регулира кадровата обезпеченост на лечебните заведения със специалисти по здравни грижи;

- Гарантирани достойни възнаграждения, които да задържат кадрите  у нас - за тази цел е нужно  да се повишат заплатите на  професионалистите по здравни  грижи, като минималното възнаграждение достигне 150% от средната работна заплата;

- Гарантирани нормални условия на труд - да се възвърне автономността на професията, амбулаторните практики по здравни грижи да получат право за пряко договаряне с НЗОК, както и да се въведе модел за финансиране на патронажни грижи за хора с онкологични заболявания, след инсулт, инфаркт и други инвалидизиращи състояния.