Кога България ще излезе на европейската карта на здравния туризъм?

Припознаването на България като дестинация за здравен туризъм и успешното позициониране на европейската карта в този сегмент минава през целенасочени здравни политики наред с туристическите. Координирани институционални усилия биха извели България на европейската карта на медицинския туризъм в допълнение на възможностите, които вече предлага страната за балнео, уелнес и спа туризъм. Около това послание се обединиха участниците в Националната конференция за здравен туризъм, проведена в курорта „Св. св. Константин и Елена“ и организирана от Българския съюз по балнеология и спа туризъм.

Здравният туризъм вече е припознат от туристическото министерство като устойчив продукт, който може да ребрандира България като целогодишна дестинация за туризъм. Очакванията са здравното ведомство да посочат кои направления биха могли да позиционират България и като дестинация за медицински туризъм, посочи Сийка Кацарова, председател на Българския съюз по балнеология и спа туризъм и вицепрезидент на Европейската спа асоциация. Това би привлякло нова вълна от чужди туристи у нас, а добавената стойност ще се отрази както на българския туризъм, така и на местните икономики.

Според Кацарова е напълно постижимо да се подкрепят програми, насочени към социално-значими заболявания – наднормено тегло, опорно-двигателен апарат, респираторни и др.

С общ подход Министерството на туризма и Министерството на здравеопазването могат да изведат приоритетите, с които България да се представи пълноценно като дестинация за здравен туризъм, коментира Кацарова.

В подкрепа на инициативата Българският съюз по балнеология и спа туризъм (БСБСПА) и Българската болнична асоциация (ББА) посочват в декларация до здравното министерство, че мястото на здравния туризъм е в сектора на здравеопазването и трябва да бъде включен в здравните политики. Посланието е отправено и към политиците в Европейския парламент.

Превенцията чрез балнеология трябва да бъде включена в стратегията на Министерството на здравеопазването, посочва се в документа. Уточнява се, че в момента България не е позната като място за медицински туризъм и това трябва да се промени. България трябва да започне да се позиционира като дестинация за качествен медицински туризъм, който е част от здравния туризъм, защото страната ни разполага с подходяща болнична инфраструктура и лекари на световно ниво, пише още в документа. 

„Чрез инвестиции в превенция и профилактика чрез използване на минералния ресурс могат да се спестят разходи в здравните бюджети. Ваксините не са единствената превенция, нужно е заделяне на средства от здравния бюджет“, казва Кацарова. Според нея може да се мисли за ваучери или програми дори на браншово ниво – за миньори например, или пък за деца и юноши, или за пенсионери, така че да разполагат с ваучери за превенция и рехабилитация, а не публичният фонд да плаща за лечение, което е в пъти по-скъпо.

Всички страни в Европа имат ваучери за здраве или ваучери за възстановяване, които се заплащат от техните здравни системи, както и ваучери за пост-Covid рехабилитация. България не разполага с такъв инструмент, който би подпомогнал и местната икономика, припомни Кацарова.

Мариела Модева, съветник на министъра на туризма, потвърди ангажимента на ресорното министерство за подкрепа на инициативите и проектите на Българския съюз по балнеология и спа туризъм. По думите й договорите на български хотели със здравни каси от Германия, а вече и с Австрия за профилактични пакети на техни граждани у нас, както и други кампании за привличане на чужди туристи, е правилният път България да се утвърди с нов образ не само като сезонна дестинация за морски и зимен туризъм, а на четири сезона, като здравният туризъм е водещият устойчив продукт.

В подкрепа на това от Министерството на туризма отчитат, че спа туризмът в България продължава да се развива активно. Само за първите девет месеца на тази година ръстът на туристите, ползвали спа услуги във вътрешността на страната без Черономорието, е 12% на годишна база. От Министерството на туризма са анализирали 11 избрани общини  във вътрешността на страната с добре развит развит спа туризъм - Сапарева баня, Минерални бани, Сандански, Павел баня, Велинград, Вършец, Девин, Гърмен, Разлог, Хисаря, Троян.

Резултатите показват, че в 11-те общини са отчетени над 842 хил. регистрации на туристи за периода януари – септември 2023 г. Данните изключват Черноморието, защото много от чуждестранните туристи ползват спа услуги по Черноморието, но те не могат да бъдат обхванати, защото няма данни дали гостите са пристигнали с цел морски туризъм, участие в конференции, ползване на спа услуги или комбинират няколко вида туризъм.

Източник: Министерство на туризма

Българският пазар продължава да е основен за спа дестинациите във вътрешността на страната, сочат още данните. Регистрациите на български туристи за периода януари – септември 2023 г. са 776 хил. общо за 11-те избрани общини, което е увеличение с близо 11% спрямо същия период на 2022 г.

Източник: Министерство на туризма

Около една пета от всички пътувания на българи с отсядане в място за настаняване за периода януари – септември 2023 г. са били до избраните 11 общини.    

Значителна част от чуждестранните туристи по традиция предпочитат да ползват спа и басейни предимно в големите хотели по Черноморието. Предизвикателство е да се увеличи туристопотокът от чужбина към вътрешността на страната, но все пак има напредък  спрямо миналата година, посочват от ведомството. Общият брой регистрации на туристи от чужбина са над 65 хил. за периода януари – септември 2023 г. за 11-те избрани общини във вътрешността на страната, като гостите са предимно от Северна Македония, Румъния, Израел, Румъния, Гърция, Германия. 

Източник: Министерство на туризма

Спа туризмът представлява интерес за туристи от всички възрастови групи. Общо 60% от регистрациите са осъществени от туристи на възраст между 30 и 59 г. по данни за 11-те общини за периода януари – септември 2023 г.

Здравният туризъм е сред приоритетите в развитието на устойчив туристически продукт в България, коментира и зам.-министърът на туризма Ирена Георгиева. До края на годината България ще участва в седем международни туристически изложения, на които ще бъде поставен акцент и върху възможностите за медицински и спа туризъм у нас.