Българският туризъм очаква нова концепция за развитие през 2025 г.

2024 година донесе промени – някои очаквани, други изненадващи, в политиката и икономиката по света и в България. Investor.bg подбра най-важните събития от изминалата година в специалната си секция "Икономиката през 2024".

Българският туризъм изпраща нелека, но успешна 2024 година. За поредна година туристическата индустрия у нас показа, че има потенциал да се възстановява ускорено, но новите рискове – войните в Украйна и в Израел, както и проблемите с инфлацията, продължават да тежат на индустрията. Каква година изпраща българският туристически сектор и какви са очакванията за 2025 г. – разговаряме с Полина Карастоянова, учредител и изпълнителен директор на Национален борд по туризъм (НБТ).

- Госпожо Карастоянова, каква беше 2024 г. за българския туризъм? През изминалата година туристическата индустрия у нас показа, че има потенциал да се възстановява ускорено, но новите пречки – войните в Украйна и в Израел, както и проблемите с инфлацията, помрачиха оптимистичните нагласи.

- Туристическата индустрия изпраща една нелека година, в която бяха постигнати добри резултати благодарение на много усилия, инвестиции и последователност. Проблемите на сектора намираха адекватно и бързо решение в последните шест месеца, а други, които имат по-дългосрочен характер, са предмет на обсъждане и на общи усилия с участието на редица институции.

Полина Карастоянова

Полина Карастоянова е учредител и изпълнителен директор на Национален борд по туризъм (НБТ).

Тя е народен представител в 43-ото Народно събрание на Република България. Член е на Управителния съвет на Сдружение „Произведено в България“. Представител на България в експертната група “Together for EU Tourism – T4T“ DG GROW към Европейската комисия.

Карастоянова е финансов консултант е на български и международни компании, управляващ директор на Българската организация за конгресен туризъм.

- Как приключи туристическата година - беше ли успешна, отговори ли на очакванията на бизнеса? Има ли все още какво да наваксва секторът, за да стигне предпандемичните си постижения, смятани за рекордни за страната?

- Оценката е положителна. Анализите на НБТ показват успешна година за туризма спрямо рекордната 2019 г. За 2024 г. всички числа сочат определен ръст и нещо повече – положителна тенденция, която ще се запази през предстоящия зимен сезон и през летния догодина.

Да, някои пазари бяха загубени в резултат на войната в Украйна. Пазари като Русия, Украйна Беларус – на практика традиционни за нас, преустановиха пътуванията към България. В същото време конфликтите в Близкия изток затрудниха пътуванията, но за сметка на това усилията бяха насочени динамично към други развиващи се пазари като Румъния, Полша, Чехия и съседните ни страни. Търсим и всякакви възможности за стимулиране на туристи от традиционните европейски пазари като Германия, Франция, Италия, Великобритания.

- Още през 2023 г. вътрешният туризъм беше напълно възстановен и надхвърли нивата от рекордната за туризма предпандемична 2019 г., а входящият туризъм също показа възстановяване. Какво се случи с чуждите туристи в България, може ли да се говори за изоставане?

- Не става въпрос за изоставане, тъй като спадовете от определени пазари се компенсират с ръстове от други. Като цяло пандемията промени психологията на туристическото търсене – вече има съвсем различен прочит на важните неща в живота. Инвестициите, които преди бяха в недвижими имоти и във вещи, сега са пренасочени към пътувания и опознаване на нови дестинации и култури. Това важи както за българите, които намират за интересно да пътуват повече към презокеански дестинации, азиатски страни, екзотични острови, така и към входящия туризъм – към нашата страна има интерес от туристи, които преди като цяло не са имали отношение към България.

Нека отбележим и активността на Летище София по отношение на маркетинга и рекламата на дестинация България, привличането на нови авиокомпании и развитието на градския туризъм, който постига висок потенциал не само в столицата. Има динамика, която предстои да бъде анализирана, но тя предполага нова концепция за развитие на българския туризъм, по която имаме единомислие с властите, че трябва да бъде формулирана през следващата година.

- Какво трябва да се направи за по-добра реклама на българския туризъм в чужбина?

- Към момента националната туристическа реклама се осъществява от специализиран екип на Министеството на туризма с изключително скромен бюджет, който сравнен с бюджетите за реклама на всички други наши конкурентни дестинации, е минимален на фона на многобройните инициатви и участия, които успяват да се реализират. Има необходимост от коренна промяна в мащаба на бюджета за реклама. Нека отбележим, че към големите бюджети, с които стимулират туристическата реклама Гърция, Турция и Хърватия, бяха прибавени и средства за туризма в плановете им за възстановяване и устойчивост. България остана единствената държава с развит туризъм, която не включи сектора с конкретни средства в ПВУ, което е удар по конкурентоспособността на българската туриститческа индустрия.

Единственият възможен източник на финансиране от друг мащаб отново е държавният бюджет. И именно в тази посока е необходима реформа, която от НБТ предлагаме – създаване на специализирана агенция за национален маркетинг и реклама на туризма по модела на мениджмънт организациите, които работят в други държави, развиващи туризъм. Смисълът е, че това би била голяма специализирана администрация с широка експертиза, която може да провежда с друг замах рекламни кампании по разработване на нови пазари. Трябва да бъдем отворени към правилния подход и позициониране на България към страните от Близкия изток – Япония, Китай, Индия, както и презокеанските пазари на Латинска и Северна Америка.

- Как се представя България като цeлoгoдишнa туристическа дecтинaция?

- Бизнесът предлага всички възможни туристически продукти, за които има естествени дадености, свързани с природата, културното и историческо наследство, традиции, планински спортове. Една от потенциалните инициативи е развитието на бранд Балкани – възможността да създадем общ туристически продукт със съседни държави – Албания и Черна гора, така че сезонността да бъде преодоляна. Това ще е възвожност за културен, опознавателен туризъм, извън летен и зимен сезон.

Особено ценна е и инициативата, свързана с развитието на винения и кулинарен туризъм. Продължаваме да сме сред малкото страни в Европа, които не са успели да наложат традиционната си кухня и качествени вина като туристическа атракция, а това е нещо, което правят Италия, Гърция, Франция, Австрия, Германия.

- Какви са очакванията Ви относно създаването на Туристически гаранционен фонд в България и за преференциалната ДДС ставка за туристическите услуги?

- По тези два фундаментални въпроса се очертава необходимостта от различна култура, която да обедини туристическия сектор, така че той да говори в един глас и при формулиране на казуси от дългосрочен характер, да има своите солидни аргументи, с които да отстоява предложенията си.

Преференциалната ДДС ставка в туризма е въпрос на дългосрочна и устойчива политика. Не следва тази мярка да има еднократен кампаниен характер. Това е инструмент, който насърчава икономическото развитие, остава свеж ресурс у предприемачите, който те инвестират в развитие и по-качествен продукт. Повече от 20 са европейските страни, в които ДДС ставката за туристическите услуги е преференциална. Загубата на ниската ставка е загуба на конкурентно предимство. Туризмът у нас има нужда от мощна държавна дългосрочна подкрепа и управление с устойчиви мерки. Всеки лев, вложен в реклама на туризма, се връща два до три пъти обратно в икономиката и всяка стимулираща мярка създава по-големи приходи.

- Какви са очакванията Ви за развитието на туризма в България през 2025 г.?

- Българският туризъм е в етап, при който се нуждае от различно темпо на развитие по мащаб и като хоризонт. Изчерпан е старият модел на туризма, който е с лимитирани възможности. Дигиталната трансформация е процес, който има нужда от разбиране. Българския туризъм има необходимост от обстоен разговор за неговия голям потенциал, който още не е достигнат. Да говорим и за климатичните промени, които ще се отразят на туризма, да направим планините достъпни, тоест изграждане на нова инфраструктура – влекове, ски писти. Нужен е различен прочит за ролята и мястото на туризма в националната икономика.