Китай очарова Централна Азия, запълвайки оставения от Русия вакуум

Днес и утре чрез среща на върха в Сиан Китай дава нов импулс на големите си инфраструктурни проекти в Централна Азия, запълвайки вакуума, оставен от Русия - традиционна регионална сила, отслабена сега от санкциите, свързани с войната в Украйна, пише Оливие Отам от "Франс Прес".

Бившите съветски републики от Централна Азия заемат ключово място в китайската инициатива "Един пояс, един път". Персонализирана от китайския президент Си Дзинпин, който постави началото ѝ през 2013 г., тази програма с фараонски мащаби цели да развие с китайски средства пътища, пристанища, железопътни линии и инфраструктура в чужбина. Само за региона на Централна Азия Китай твърди, че търговията му с Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан е прехвърлила 70 млрд. долара и е скочила с 22% на годишна основа през първото тримесечие на 2023 г.

Анализатори смятат, че войната в Украйна е ускорила тенденцията в полза на Пекин, тъй като някои страни си задават въпроси във връзка с традиционните си отношения с Москва и търсят на друго място икономически и дипломатически гаранции.

"След руската агресия в Украйна централноазиатските републики започнаха да се страхуват за суверенитета си", подчертава Аяз Вани, изследовател от индийския мозъчен тръст Фондация Observer Research.

Си Дзинпин приема днес и утре лидерите на петте страни от Централна Азия в Сиан, в Централен Китай, където едно време е бил източният край на "Пътя на коприната". Срещата на върха бе определена като изключително важна.

Тя трябва да е повод за постигане на напредък по конкретни проекти в областта на инфраструктурата. Сред тях е железопътната линия Китай-Киргизстан-Узбекистан, която дълго време бе в задънена улица и струва 6 млрд. долара, или пък удължаването на петролопровода между Централна Азия и Китай.

Свързан с региона на Централна Азия с общи граници и от дълга история, Пекин се опитва да играе още по-важна роля там.

"Подходът на Китай спрямо Централна Азия е много последователен", казва Наргис Касенова, директорка на програмата за Централна Азия в Davis Center в Харвард за руски и евразийски изследвания. Тя посочва като конкретен пример отколешните връзки на Пекин със страните от региона на Централна Азия в областта на сигурността, инфраструктурата и развитието.

Според Касенова войната в Украйна само е тласнала още повече страните от Централна Азия в ръцете на Китай. Това нарастващо влияние на Пекин поражда обаче различни реакции.

През 2019 г. антикитайски протести избухнаха в Казахстан, подхранвани от чувството на част от населението, че китайското влияние е станало прекалено силно. На следващата година китайска компания, предвиждаща да инвестира близо 300 млн. долара в търговски и логистичен център в Киргизстан се отказа, след като там също имаше подобни протести.

Опасенията, че Китай ще използва тежестта си, за да повлияе на вътрешната политика подхранват нарастващи фобии, казва Себастиен Пейрус, преподавател в университета George Washington в Китай. Бързото развитие на Китай често пъти се възприема като модел в региона. Китайските инвестиции обаче не всеки път имат за цел развитието на местното производство, а създаването на благоприятни условия за износ на китайски продукти и за внос на суровини, напомня Пейруз.

Друг източник на недоволство е отношението на Пекин към уйгурите в Синдзян, в Северозападен Китай, един регион, дълго време жертва на атентати, приписвани от властите на сепаратисти и ислямисти, произхождащи от това мюсюлманско малцинство.

В името на борбата с тероризма Пекин наложи в този район засилен контрол на населението, който според някои западни изследвания се е изразил в масови интернирания. Културната и езиковата близост на уйгурите с повечето народи от Централна Азия допринася за подхранването на антикитайските настроения.
Според анализатори Китай е по-популярна сред правителствата на страните от Централна Азия, които искат инвестиции за развитието на техните страни, отколкото сред населението на тези държави.

"Това се обяснява отчасти от голямата асиметрия, демографска и икономическа, между тях и Китай", казва Ли Чънсим от американския мозъчен тръст Middle East Institute.

Народното недоволство е подхранвано също така и от липсата на работа за местното население в проектите, финансирани от Китай, и от високите нива на задлъжняване към Пекин, допълва експертката.

И докато настроенията еволюират постоянно, неотдавнашно изследване, цитирано от лондонския мозъчен тръст Royal United Services Institute, показва, че жителите на Централна Азия запазват все още по-положително отношение към Русия, отколкото към Китай.

"За повечето жители на региона, руското иго е като кожа, която се изхабява постепенно, докато китайското иго е като желязо, от което не можеш да се освободиш", метафоризира индийският експерт Вани.

/БТА/