IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Битката за лития се разгорещява

Все повече страни национализират литиевата индустрия на фона на засилващото се търсене заради развитието на електромобилната индустрия

13:30 | 30.04.23 г.
Автор - снимка
Създател
Снимка: Krisztian Bocsi/Bloomberg
Снимка: Krisztian Bocsi/Bloomberg

Забелязали ли сте автомобилите с регистрация ЕА, които почти безшумно се движат по българските пътища? Броят им неусетно нарасна през последните месеци, а ако се питате що за съкращение е това, отговорът е прост - електроавтомобил.

За първи път тези регистрации се появиха в средата на ноември и оттогава броят им расте. При това автомобилите с регистрация ЕА не са само от марката Tesla, всепризнатия флагман на електрическата мобилност. С тези букви върху номерата могат да се видят и модели на VW, Ford, Renault, BMW и др.

И докато електрическата мобилност у нас все още прохожда (поради редица обективни и субективни фактори), по света отдавна вече не е така. Статистиката показва, че има страни, например Норвегия, в които през последната година регистрираните нови електромобили надхвърлят по брой тези с двигатели с вътрешно горене.

Всички големи автопроизводители предвиждат огромни инвестиции за пренастройването на поточните си линии, така че от тях да слизат все повече електромобили, а това изисква и все повече ресурси.

В основата на електромобилостроенето стои един прост на пръв поглед компонент - литиево-йонните батерии. Макар и да носят това име, те далеч не съдържат само литий. Това е водещият елемент, но в батериите има още кобалт, никел и други метали. По оценки на експерти на Земята има достатъчно количества от тези елементи, за да бъде осъществен т. нар. зелен преход.

Точно тук изниква проблемът, който може ако не да спре, поне да забави този така желан преход - контролът върху залежите на "вълшебния" метал, както и върху други суровини, които се ползват в елекромобилостроенето.

Темата излезе на преден план, след като чилийският президент Габриел Борич, застанал начело на държавата преди година с подкрепата на широка лява коалиция, обяви, че планира да национализира литиевата индустрия в страната, за да "стимулира икономиката и опази околната среда".

Новината беше тиражирана широко от световните агенции, като се започне от Ройтерс и Асошиейтед прес, и в това няма нищо случайно. Чили е страната в света с третите по големина запаси на литий, а находищата в страната се разработват от двата най-големи производителя на литий в света - американските гиганти SQM и Albemarle.

Борич все пак се застрахова, че не става дума за пълна, рязка и истинска национализация от социалистически тип, а по-скоро за законен опит държавата, дала правото на тези компании да разработват природните ѝ богатства, да получи по-голям дял от крайната печалба.

Президентът на Чили заяви, че държавната компания Codelco, най-големият производител на мед в света, ще бъда натоварена със задачата да създаде и държавна литиева компания, която постепенно да се включи в бизнеса на SQM и Albemarle. Правителството в Сантяго няма да прекратява досегашните им договори, но изтъкна, че се надява те "да приемат включването на държавни структури в тях преди изтичането им". Договорът на SQM изтича през 2030 г., а този на Albemarle - през 2043 г.

Съседно Перу също има литиеви амбиции. Министърът на икономиката Алекс Контрерас обяви в четвъртък, че "възможностите са налице и ние ще се възползваме", предаде Ройтерс. Той не разкри подробности, но опциите са налице, като се има предвид, че Перу е вторият по големина производител на мед в света. В страната вече има пилотен проект за разработване на литий в провинция Пуно, на границата с Боливия, а зад него стои Macusani Yellowcake, подразделение на канадската American Lithium Corp.

Чили е част от т. нар. литиев триъгълник - регион, в който се намират 75 на сто от залежите от метала на Земята. По данни на Геологическия топографски институт на САЩ чилийските запаси от литий от 9,6 млн. тона са трети в света след тези на Боливия (21 млн. тона) и на Аржентина (19,3 млн. тона). Чили добива 39 хил. тона литий годишно и е изпреварван само от Австралия с добив от 61 хил.тона. Находищата в Боливия и Аржентина предстои да се разработват и чуждестранни компании - китайски, американски, канадски, вече активно са се насочили натам.

Аржентина залага на отдаването на находищата на концесия, тъй като под натиска на икономическата криза, в която живее от десетилетия, се нуждае от свежи приходи. Страната, която е четвъртият производител на литий в света, се надява до две години да увеличи тройно сегашния си добив и да се доближи до и дори да изпревари Чили.

Боливия доскоро поддържаше строг контрол върху своите огромни и в значителна степен неизползвани природни ресурси, като балансираше между традиционното общество и модерното време. Миналата седмица обаче бедната латиноамериканска държава направи крачка напред към "модерността". Правителството на президента Луис Арсе подписа договор на стойност 1 млрд. долара с три китайски компании  - производителя на батерии CATL, неговото подразделение за рециклиране BRUNP и с конкурента им CMOC за извличане на 50 хил. тона литиеви депозити, които да се увеличат до 100 хил. тона през 2028 г., от големите солени равнини Уюни в департамент Потоси. Договорът предвижда и производство, и износ на електрически батерии от територията на Боливия до 2025 г.

Експерти обаче са на мнение, че 1 млрд. долара са недостатъчни за начална инвестиция в такъв мащабен проект. Според Анди Лиланд, основател на консултантската компании SC Insights, специализирана в сферата на електрическата мобилност, ако иска да реализира "литиевата си мечта", Боливия се нуждае от поне 5 млрд. долара инвестиции. Страната едва ли разполага с такъв наличен ресурс, а въпросът е дали "минните акули" са склонни да ги отпуснат, след като виждат с какъв темп протекционизмът настъпва в сектора, при това не само при лития, но и при други важни за новите индустрии метали.

Само няколко примера. Мексико, деветата страна в света по залежи на литий, през април миналата година дефинитивно национализира литиевата индустрия, а през февруари президентът Андрес Мануел Лопес Обрадор подписа декрет, с който предостави цялата отговорност за разработването на литиевите залежи в страната на министерството на енергетиката.

През декември 2022 г. Зимбабве наложи забрана за износ на непреработен литий в опит да спре назаконния добив, който според властите процъфтява, както и да принуди минните компании да започнат да го преработват в страната.

Индонезия, един от най-големите производители на никел, още през юни 2020 г. забрани износа на никелови руди в опит да развие вътрешна верига на производство - от добива до крайния продукт. През октомври 2022 г. президентът Джоко Уидодо обяви, че се проучва възможността за забрана на износа на калай, за да се засили преработването му на място. През декември той потвърди, че от юни 2023 г. страната прекратява износа на боксит - руда, която е основен източник на алуминий и галий.

В Мианма милициите на етническото малцинство ва обявиха, че от август спира работата във всички мини на териториите под техен контрол. В региона, владян от ва, през 2022 г. са били добити 70 на сто от калая, извлечен от недрата на страната, сочат данни на Международната калаена асоциация. Около 77 на сто от калая, внасян от Китай, идва от Мианма, по данни на китайските митнически власти.

Електромобилната революция е едва в началото си. Големите играчи отдавна са захапали своя дя", а държавите с големи резерви едва сега разбират върху каква "планина от злато" седят. Битката за ценните ресурси обещава да бъде гореща. Както, впрочем, при всеки индустриален бум. Достатъчно е само да си спомним петролните кризи, през които премина светът, преди да успее да постигне баланс. Същото се задава и сега.

(Светослав Стефанов, БТА)

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 13:36 | 30.04.23 г.
Специални проекти виж още
Още от Индустрия виж още

Коментари

Финанси виж още