Руската военна машина набива спирачки заради затегнатия бюджет

Руската военна промишленост е на път да се забави рязко тази година, тъй като Кремъл предпочита да даде приоритет на икономическата стабилност и балансирането на финансите си пред по-нататъшното увеличение на разходите за войната в Украйна.

Секторите, обвързани с държавните поръчки за отбрана, включително за военно оборудване и компоненти, дронове и боеприпаси, ще отбележат годишен растеж от само 4-5% тази година в сравнение с приблизително 30% през последните години, показва тригодишната прогноза на Министерството на икономиката в Москва, цитирана от Bloomberg.

Шеметното увеличение на производството на оръжия – подхранвано от мащабни държавни разходи, денонощни смени в заводите и работна ръка, източена от гражданския сектор – изчерпва скоростта си, докато руската инвазия в Украйна наближава четвъртата си пълна година. Забавянето подчертава реакцията на правителството на нарастващото напрежение, оказвано върху руската икономика, докато президентът Владимир Путин продължава да отправя гръмките си искания за териториални придобивки в Украйна по време на водените от САЩ преговори за прекратяване на войната.

Разходите за отбрана, които все още са най-голямата категория, бяха единственото от основните пера, което властите съкратиха в рамките на бюджета, докато се очаква общите разходи да се увеличат в съответствие с инфлацията. Като цяло разходите, свързани с войната, се очаква да намалеят тази година с почти 11% след годишно увеличение от над 30% миналата година.

Властите сигнализират за промяна на приоритетите. Министърът на финансите Антон Силуанов, който преди две години обяви, че фискалната политика е в услуга на финансирането на победа в Украйна, оттогава преформулира целите на правителството около балансиран бюджет, устойчив на по-ниски цени на петрола и санкции.

Първият вицепремиер Денис Мантуров каза на Путин на среща през януари, че делът на цивилните продукти в производството на заводите от военната промишленост се е увеличил до над 30% миналата година, като правителството планира да разшири броя на цивилните проекти, изпълнявани от военни предприятия.

„Има много просто обяснение за прогнозата на Министерството на икономиката. През 2026 г. фискалната политика ще стане контракционна“, посочва Татяна Орлова, водещ икономист в Oxford Economics.

Руско военно производство по сектори, прогнози. Графика: Bloomberg LP

По-нататъшното увеличаване на военните разходи в момент, когато приходите са ниски, би изисквало отклоняване на средства от други приоритети и по-тежко дългово бреме. Това би допринесло и за инфлационния натиск, което евентуално ще доведе до по-дълъг период на високи лихвени проценти и допълнително натоварване на цивилните индустрии.

Фискалните цели се основават на макроикономически прогнози и могат да бъдат преразглеждани през годината. Въпреки това те отразяват настоящия подход на политиците за компромис между икономическа стабилност и подсилване на бойните способности.

„През цялата тази година те ще останат на кръстопът – между това да продължат да наливат ресурси във войната или да започнат да се връщат към полувоенно състояние“, коментира Александър Габуев, базираният в Берлин директор на Руско-европейския център към фондация „Карнеги“. Той посочи резултата от преговорите и ситуацията на бойното поле като ключови променливи.

Изменение в производството на годишна основа при военно ориентираните индустрии и цивилните индустрии. Графика: Bloomberg LP

Русия е изправена пред увеличаващи се ограничения на приходите заради по-ниските цени на петрола, по-големите отстъпки за своите сортове и логистичните пречки, подсилени от по-строгите санкции. Силната рубла също увеличава натиска. В същото време ликвидните резерви на суверенния фонд на страната изглежда се доближават до минималните, необходими за запазване на финансовата стабилност, което принуждава правителството да финансира бюджетния дефицит единствено чрез нови заеми.

„Държавните разходи са достигнали нива, които могат да се приемат за близки до лимита за сегашното състояние на руската икономика“, според Александър Широв, директор на Института за икономически прогнози към Руската академия на науките.

Отбранителният сектор вече се забавя, показват месечните данни. Оценките на Министерството на икономиката показват, че растежът на производството в оптичната и електронната промишленост – която включва компоненти за военно оборудване – се е забавил до 11% през 2025 г. от 28% през 2024 г. Този при други транспортни стоки, включително танкове и други бойни машини, се е забавил до 27% от 34% преди година, докато при готовите метални изделия, включително бомби и оръжия, забавянето е до 14% от 32%.

Структурните икономически пречки също повишават цената на продължаващото разширяване на военната промишленост.

Активното набиране на персонал за военните заводи, които погълнаха приблизително 800 хил. работници през последните три години, задълбочи недостига на работна ръка и засили конкуренцията по отношение на заплатите с гражданския сектор. Бързият растеж на възнагражденията допринесе за инфлационен скок, който накара политиците да задържат лихвените проценти на рекордно високи нива в продължение на няколко месеца, преди да започнат постепенно да ги понижават.

Фискалното затягане може също да даде на централната банка по-големи възможности за облекчаване на паричните условия и да осигури дългоочаквано облекчение за по-широката икономика.

„Като цяло, търсенето от страна на държавата в икономиката ще бъде по-малко интензивно, отколкото беше в предишни години“, посочва Сергей Конигин, главен икономист в банка „Синара“. „Подкрепящият фактор тази година ще бъде продължаващото парично облекчаване, което ще стимулира инвестиционната активност сред индустриите“, допълва той.