Изтичане на мозъци? Съкращенията на Тръмп принуждават учените да се насочат към Европа

Миналата година Давид Диас Дехеан получава мечтаната си работа в Националната администрация за океанографски и атмосферни изследвания (NOAA) в Маями, за да изследва рибите в океаните, и по-конкретно рибата тон. До януари той се е установил на позицията, получил е добра атестация и обича да работи с колегите си, разказва той.

След това в средата на февруари получава имейл, че трябва да напусне офиса в рамките на 90 минути.

Той и стотици други бяха уволнени в рамките на съкращения на служители на изпитателен срок, след като новата администрация на американския президент Доналд Тръмп започна да намалява финансирането на университетите и изследователските организации.

Сега Диас Дехеан кандидатства за позиции в Европа, разказва Ройтерс.

„Искам да работя там, където ми позволят да правя изследвания“, казва ученият, който изследва рибните запаси, за да гарантира, че уловът на риба тон е устойчив.

„С нетърпение очаквам някои от нещата, които идват от Европейския съюз... увеличават възможностите за учени като мен да се върнат“, каза Диас Дехеан, който е роден в Испания, но е прекарал по-голямата част от кариерата си в САЩ и Австралия.

Администрацията на Тръмп твърди, че са необходими съкращения за милиарди долари, за да се ограничи федералният дефицит и да се постави под контрол дългът на САЩ.

Неговите съкращения в областта на научните изследвания се случват на фона на по-широк сблъсък, в който Тръмп обвинява университетите, че дискриминират заради политиките им за многообразие, и осъжда това, което смята за провал на някои институции да защитят еврейските студенти от антисемитизъм.

Заплахата за препитанието на преподавателите в университети като Харвард, Йейл, Колумбийския и Джон Хопкинс даде надежда на европейските политически лидери, че могат да се възползват от интелектуалците от САЩ.

В писмо, до което Ройтерс е получил достъп, подписано през март от 13 европейски държави, сред които Франция, Германия и Испания, Европейската комисия бива призована да предприеме бързи действия за привличане на академични таланти.

Европейският съвет за научни изследвания – органът на ЕС, който финансира научната дейност, казва пред Ройтерс, че ще удвои бюджета за преместване на изследователи, които идват в ЕС, до 2 млн. евро на кандидат. Тези средства са предназначени за покриване на разходите за преместване в европейска институция, което може да включва създаване на лаборатория.

В Германия, като част от коалиционните преговори за ново правителство, консерваторите и социалдемократите са изготвили планове за привличане на до 1000 изследователи, според преговорни документи от март, видени от Ройтерс, които намекват за сътресенията във висшето образование в САЩ.

Агенцията е разговаряла с 13 европейски университета и изследователски института, които съобщават, че са се увеличили служителите от САЩ, които обмислят да прекосят Атлантическия океан, както и с американски учени, които обмислят да се преместят в Европа.

„Регулаторната несигурност, съкращаването на финансирането, имиграционните ограничения и намаляването на международното сътрудничество създават перфектната буря за изтичане на мозъци“, казва Грей Макдауъл от американската консултантска фирма Capgemini Invent.

Представител на Белия дом заяви, че администрацията анализира субсидиите за научни изследвания и приоритизира финансирането на области, които вероятно ще донесат възвръщаемост за данъкоплатците „или някакъв значим научен напредък“. Съкращенията в НОАА са направени с цел да се избегне компрометиране на способността на агенцията да изпълнява задълженията си, добавя той.

Импулс от Европа

Привличането на таланти от САЩ в Европа обаче изисква нещо повече от добра воля. То изисква пари.

В продължение на десетилетия Европа изоставаше значително от САЩ по отношение на инвестициите в своите висши учебни заведения.

Общите разходи за научноизследователска и развойна дейност в ЕС на бизнеса, правителствата, университетите и частните организации с нестопанска цел през 2023 г. възлизат на 381 млрд. евро (411 млрд. долара), показват последните данни на Евростат.

През същата година общият обем на научните изследвания и експерименталното развитие в САЩ се оценява на 940 млрд. долара, според Националния център за научна и инженерна статистика – федерална агенция, която предоставя данни за резултатите от науката и инженерството в САЩ.

И докато най-богатият университет в САЩ – Харвард, разполага с фонд на стойност 53,2 млрд. долара, този на най-богатия британски университет – Оксфорд, е само 8,3 млрд. паунда (10,74 млрд. долара).

Според един от учените и експерт в областта на академичните среди, дори и при съгласувани и значителни усилия, на Европа вероятно ще ѝ е необходимо много време, за да преодолее тази разлика в разходите.

„Не предвиждам бързо натрупване на допълнителен научен потенциал, който би могъл да се равнява на това, с което САЩ разполагат сега... в продължение на няколко десетилетия“, казва пред Ройтерс Майкъл Опенхаймер, професор по геонауки и международни отношения в Принстън.

Представителят на Белия дом заяви, че дори и след съкращенията, САЩ ще продължат да дават най-много средства за научни изследвания в световен мащаб, добавяйки: „Европа няма и не може да запълни празнината“.

Десетки учени се включиха в социалните мрежи, за да насърчат колегите си да останат в САЩ, докато други признават, че редица недостатъци може да ги възпрат да се преместят.

Майкъл Олесен, директор на програма за превенция на инфекциите в здравна система във Вашингтон, окръг Колумбия, заяви, че езиковите бариери са един от потенциалните недостатъци, както и непознатите закони и практики за наемане на работа.

Заплатата е друг.

„Впечатлението ми е, че в Европа ще получавам много по-ниско заплащане като анестезиолог“, казва Холдън К. Гроувс, доцент по анестезиология в Колумбийския университет, получил финансиране от Националния институт по здравеопазване (NIH). „Промяната е огромно изпитание.“

Огромна възможност

Все пак европейските политически лидери смятат, че позицията на администрацията на Тръмп е изпратила вятър в платната им.

„В момента американското правителство използва груба сила срещу университетите в САЩ, така че изследователите от Америка сега се свързват с Европа“, заяви миналия месец бъдещият канцлер на Германия Фридрих Мерц. „Това е огромна възможност за нас.“

Джон Тътхил, американски професор по неврология във Вашингтонския университет в Сиатъл, преценява възможностите си. Той не може да кандидатства за ново финансиране, за да си направи планове за след 2027 г., тъй като заявленията за безвъзмездни средства вече са замразени.

Управляваната от него лаборатория от 17 души получава около три четвърти от финансирането си от NIH, където администрацията на Тръмп е предвидила значителни съкращения.

„Европа е очевидният [избор], защото тя е другият център на биомедицински изследвания в света“, казва Тътхил, който е родом от Мейн, и добавя, че обмисля преместване заедно със съпругата и дъщеря си.

Френският университет Екс Марсилия заяви пред Ройтерс, че е получил интерес от 120 изследователи от институции в САЩ, включително НАСА и Станфорд, за програмата „Безопасно пространство за наука“ на стойност 15 млн. евро, стартирала на 7 март. Инициативата има за цел да привлече американски служители от области, включващи здравеопазване, медицина на членове на ЛГБТ+ общността, епидемиология и изменение на климата.

„Нашите колеги се уплашиха... Наш дълг беше да се приспособим“, казва директорът на университета Ерик Бертон, отбелязвайки, че 10 европейски университета са се свързали с него за стартиране на подобни програми.

В Нидерландия правителството иска да създаде фонд за привличане на най-добрите чуждестранни учени и да подкрепи целите на ЕС за „стратегическа автономия“, казва министърът на образованието Епо Брайнс в писмо до парламента на 20 март.

Това бележи промяна в политиката, тъй като преди това правителството беше обявило планове за съкращаване на половин милиард евро в областта на научните изследвания и висшето образование.

Ректорът на Техническия университет в Айндховен Роберт-Ян Смитс казва пред Ройтерс, че привличането на американски учени може да увеличи технологичния суверенитет на Европа в области като полупроводниците.

Побратимените белгийски университети Vrije Universiteit Brussel и Université Libre de Bruxelles стартираха схема за насърчаване на американски изследователи да кандидатстват за 36 постдокторантски позиции. А фондация „Александър фон Хумболт“, която насърчава обмена на най-добрите учени в Германия, планира да разшири програмите си с около 20%.

Grantham Institute към Imperial College London, който е специализиран в изследванията на климатичните промени, създава поне още две стипендиантски места за млади изследователи на климата от САЩ и вече е отчел явен ръст на кандидатурите, заяви директорът на изследователския отдел Йури Рьогел.