Къде в Европа е най-добре за чуждестранните студенти да работят, докато учат?

Европа е една от най-атрактивните дестинации за качествено образование и културен обмен. Около 1,76 млн. чуждестранни студенти идват в Европейския съюз (ЕС), за да получат висше образование, което представлява 8,4% от всички студенти, пише Еuronews.

При избора на място за обучение чуждестранните студенти вземат предвид много фактори. Един от най-важните въпроси е дали могат да работят, докато учат. Кратният отговор е: да.

Чуждестранните студенти могат да работят в 30 европейски държави, включително членките на ЕС, Обединеното кралство, Норвегия и Исландия, стига да са записани в висше учебно заведение. В някои държави не се изисква разрешение за работа. В други разрешение се изисква само за студенти от държави извън ЕС или Европейското икономическо пространство (ЕИП).

„Решенията на международните студенти да учат и работят в европейски страни се влияят от сложно взаимодействие на фактори“, заявява Том Мисен, главен изпълнителен директор на базирания в Барселона образователен консултант StudiesIn, пред Euronews Business.

Е, какви са условията за работа на студенти в Европа? Колко часа могат да работят студентите и колко могат да спечелят на месец?

StudiesIn.com анализира 30 европейски дестинации за обучение и възможностите за работа на непълно работно време в тях, включително условията на труд, средните почасови заплати и месечните доходи. Изследването не обхваща таксите за обучение, които също могат да бъдат важен фактор при вземането на решение от страна на студентите.

В кои страни чуждестранните студенти се нуждаят от разрешение за работа?

В 14 от 30-те държави чуждестранните студенти не се нуждаят от разрешение за работа. Те включват Обединеното кралство, Франция, Ирландия, Швеция, Финландия, Португалия, България, Румъния, Унгария, Полша, Словакия, Естония, Латвия и Литва. Това прави тези дестинации особено привлекателни за студенти, които искат да започнат работа бързо, без допълнителна документация.

В Австрия, Белгия, Дания, Гърция и Италия само студентите извън ЕС/ЕИП трябва да получат разрешение за работа, докато учат. В Чехия и Хърватия студентите извън ЕС също може да се наложи да получат разрешение за работа, в зависимост от индивидуалния им случай.

Това показва, че в почти половината от Стария континент международните студенти не се нуждаят от разрешение за работа. За студентите от страни от ЕС делът е дори по-висок – около 75%.

Осем държави изискват чуждестранните студенти да получат разрешение, преди да могат да работят. Това са Испания, Нидерландия, Словения, Норвегия, Малта, Люксембург, Исландия и Кипър. Четири от тях са относително малки по брой на населението.

Колко могат да работят и да печелят студентите в Европа?

В повечето европейски страни от списъка международните студенти могат да работят само до 20 часа седмично. Няколко страни имат по-нисък праг, като Люксембург (15 часа) и Нидерландия (16 часа). В много държави студентите имат право да работят повече часове, дори на пълен работен ден, през лятото или по време на академичните ваканции.

Очакваните почасови заплати варират от 3,32 евро в България до 18 евро в Люксембург и 17–19 евро в Исландия. В половината от страните заплатите са под 8 евро.

След България, Унгария (4,19 евро), Естония (4,30 евро), Латвия (4,47 евро) и Словакия (4,69 евро) предлагат сред най-ниските възнаграждения за студентите в Европа.

В горната част на класацията, след Люксембург и Исландия, са Норвегия (16,86 евро), Дания (14,74 евро), Нидерландия (14,40 евро) и Обединеното кралство (14,09 евро).

Според StudiesIn.com, въз основа на максимално допустимите седмични часове и средните почасови заплати, студентите в Обединеното кралство могат да печелят до 977 лири (1127 евро) на месец. В Германия и Испания тази цифра е около 1111 евро. Международните студенти могат да получават до 900 евро на месец във Франция и между 600 и 750 евро в Италия.

Какво определя избора на студентите в чужбина?

„Разходите за живот и таксите за обучение често са основни съображения, особено за тези, които търсят достъпни варианти, без да правят компромис с качеството на образованието“, посочва Том Мисен.

Той обяснява, че страни с високо ценени университети, като Великобритания, Германия и Нидерландия, естествено привличат студенти, фокусирани върху академичното съвършенство и международното признание.

„Въпреки това, практичните аспекти, като достъп до възможности за работа и благоприятни имиграционни политики след завършване на обучението, са също толкова важни, тъй като студентите се стремят към плавен преход от образование към заетост“, добавя той.

Мисен отбелязва също, че културната съвместимост и езиковата достъпност също играят значителна роля, като се наблюдава нарастващо предпочитание към страни, предлагащи програми на английски език и приобщаваща среда. Близостта до родните им страни може да повлияе на избора на студентите от съседните региони, докато безопасността, качеството на живот и социалните удобства оказват влияние върху общата привлекателност.

„Студентите преценяват тези фактори в съответствие с финансовите си възможности, кариерните си амбиции и личните си предпочитания, което води до нюансиран процес на вземане на решения в цяла Европа“, казва Мисен.

Дял на чуждестранните студенти в Европа

Делът на студентите от чужбина във висшето образование през 2023 г. варира значително в Европа, като средната стойност за ЕС е 8,4% според Евростат.

Люксембург бележи най-голям дял, като 52,3% от студентите във висшето образование там са били от чужбина. След това, със значителна разлика, се нареждат Малта (29,6%) и Кипър (22,3%). Гърция (3%), Хърватия (3,7%) и Испания (4,3%) регистрират най-ниските дялове.

Когато се разгледат реалните цифри, Обединеното кралство има най-голям брой международни студенти от чужбина. През 2023/24 г. 732 285 чуждестранни студенти са учили във висши учебни заведения там, което представлява 23% от общата студентска популация.

В ЕС Германия има най-голям брой международни студенти – над 420 000, следвана от Франция (276 000), Италия (106 000) и Испания (102 000).