България спечели арбитражното дело, заведено от CEZ за защита на инвестициите

България спечели международното арбитражно дело пред  Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове във, Вашингтон, заведено на през лятото на 2016 г. от чешкото дружество CEZ, съобщи Министерството на финансите. Арбитражният трибунал отхвърли всички искове на дружеството и постанови, че действията на държавата чрез Коисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), Министерството на икономиката, Министерството на енергетиката, както и на Административен съд-София-град, Административен съд-Варна и Върховния административен съд не представляват нарушения на стандартите за третиране на чуждестранните инвестиции съгласно Договора за Енергийната харта.

Общият размер на исковете на CEZ възлизаше на 967 млн. евро плюс лихва от 1,9% с годишна капитализация от датата на постановяване на решението до окончателното плащане.

Чешкото дружество твърдеше, че е чуждестранен инвеститор по смисъла на Договора за Енергийната харта, тъй като е направил три отделни инвестиции в България – в електроразпределителното дружество „ЧЕЗ Разпределение България“ и електроснабдително дружество „ЧЕЗ Електро България“, както и в ТЕЦ "Варна" и в електроцентрала на био маса "Бара". CEZ напусна българския пазар, продавайки част от активите си на "Енергохолд".

По отношение на инвестицията в електроразпределителното и електроснабдителното дружество CEZ се оплака от нарушения на неговите легитимни очаквания, придобити при приватизацията на двете дружества въз основа на Ценовата регулаторна рамка от 2004 г. Алтернативно ищецът се оплакване, че секторният регулатор КЕВР е действал произволно и необосновано при определяне на цените във всяко едно ценово решение в периода 2004 г. - 2018 г. и по този начин е причинил щети на инвестицията му.

Ищецът също така се оплакваше от действията на Административен съд-София-град и Върховния административен съд при обжалване на ценовите решения на КЕВР. Претенцията на компанията за присъждане на обезщетение за тази инвестиция беше в размер на 733 млн. евро плюс лихва от 1.9% с годишна капитализация от датата на постановяване на решението до окончателното плащане.

Относно инвестицията в ТЕЦ "Варна" CEZ се оплакваше от нарушение на легитимните му очаквания, че България ще либерализира енергийния си пазар и ще определя цените на електроенергията според обещанията, дадени при приватизацията на централата въз основа на Насоките за регулиране на българските електропроизводствени дружества от 2005 г.

Компанията твърдеше още, че КЕВР е действала произволно и необосновано при определяне на цените във всяко едно ценово решение в периода 2006 г. - 2014 г., и от действията на Министерството на енергетиката при определяне на студения резерв. Бяха направени и оплаквания от действията на Административен съд-Варна и Върховния административен съд при обжалване на ценовите решения на КЕВР. Заявената от CEZ претенция по отношение на тази инвестиция бе в размер на 220 млн. евро, както и лихва от 1,9% с годишна капитализация от датата на постановяване на решението до окончателното плащане.

Относно инвестицията в електроцентралата на био маса "Бара" чешката компания имаше претенция, че България е променила необосновано режима за насърчаване на производството на електроенергия от възобновяеми източници и това е довело да пълна загуба на инвестицията му. Претендираното обезщетение за тази инвестиция бе в размер на 14 млн. евро плюс лихва от 1,9% с годишна капитализация от датата на постановяване на решението до окончателното плащане.

Това е третият пореден успех на България в поредицата дела, заведени срещу нея от електроразпределителните и електроснабдителните дружества на EVN, „Енерго-про“ и CEZ . Общият размер на претенциите на трите дружества възлизаше на приблизително 2 млрд. евро.