Сарийски: Още тази зима инфлацията ще мине 20%

Още тази зима инфлацията ще мине 20%. Винаги, когато се дават стимули, това са пари, които се взимат от бъдещето. Инфлацията е начинът, по който правителствата вземат онова, което са дали чрез стимули и икономически мерки. Тази прогноза за икономическото развитие на България в краткосрочен план направи по БНР доц. Григор Сарийски от Института за икономически изследвания на БАН.

Той съветва хората, които разполагат със спестявания, да ги спасят, пренасочвайки ги към други алтернативни форми на съхранение, но не се ангажира да даде конкретни препоръки.

„Европа не е много далеч от рецесията. Факторите за това са няколко - на първо място са скъпите енергоизточници, които няма как да бъдат с по-ниски цени при положение, че има ограничение на доставките. Вторият фактор, който оказва влияние е, че тази година беше доста лоша за аграрния сектор в Европа. Имахме рекордна жега. Очакванията за добив на реколта са с около една шеста по-ниски в сравнение с последните пет години. При това положение пазарът търси равновесие чрез по-високата цена“, коментира икономистът.

Сарийски напомни, че ръстът в паричното обращение е дежурният мотив за повишението на цените. „Това е политика, която се провежда от години и в периоди като сегашния, когато има засилване на дефицита, изведнъж увеличените пари напомнят за себе си и започва да се търси уравняване между тях и цените на стоките“, посочи той.

Според него икономическите мерки, които прилагат правителствата в Европа, за да смекчат последиците от войната в Украйна, само отлагат кризата, но в никакъв случай не я смекчават.

Доцентът потвърди, че на много места в Европа бяха въведени тавани на цените на енергията - на газ и ток. В този случай крайният потребител – предприятия, домакинства не плащат цената за това, което ползват, но икономистът предупреди, че загубите се трупат.

„В „Булгаргаз“ има натрупана една много голяма загуба, която трябва да бъде покрита. Това става или чрез продажба на компанията, или чрез инжекция от бюджета, представляваща директен трансфер, който ще бъде за сметка на данъкоплатците и ще рефлектира в очакванията за по-големи бюджетни дефицити“, заяви икономистът.

По думите му България е една от петте страни в ЕС с най-висока инфлация. „Или трябва да има повече приходи и по-малко разходи, или трябва да се изтегли дълг, с който да се отложи решаването на проблема за по-нататък. Но ние имаме спад на приходите от ДДС. За по-високата събираемост няма фундамент, тъй като липсва промяна на данъчната основа и на ставките. Остава тегленето на дълг, което ще става все по-трудно и все по-скъпо. Недоверието на инвеститорите към българския дълг е все по–голямо“, смята Сарийски.

Той е на мнение, че „трябва да прокараме две големи разделителни линии между партиите, които се борят за влизане в парламента“.

„От една страна са тези, които ще работят за влизането на България в еврозоната. Другите не искат това да се случи. Големият фундамент, който кара партиите да искат да вкарат страната ни в нея, е освобождаването на покритието на борда. Има една сума от 20 млрд. евро, която ще бъде освободена. Те ще бъдат похарчени по усмотрение на правителството, което тогава е на власт. Под лозунгите, че са за инвестиции, стимулиране и подпомагане, реално ще потънат в нечии дълбоки джобове“, не скри песимизма си икономистът. 

Сарийски смята, че втората разделителна линия ще бъде провеждането на разумна фискална политика. „От едната страна са партиите, раздаващи пари на калпак, както това правеше предишната управляваща коалиция, за да са доволни всички и да спечели политическо време. От другата страна са партиите, които ще настояват за прилагане на някакви принципи на социална справедливост“, поясни той.

Икономическият анализатор отчете, че обещанията на партиите, участващи в предизборната битка, са доста общи. Той подчерта, че в България няма количествени измерители на успеха на политическите представители. За пример даде Великобритания, където още преди 15 години се задават конкретни емпирични методи за измерване и с тях може да се проследи успеха на всяка партия още през първата година от управлението.