Експерт: По-голямото доверие на хората в социалните медии показва разочарование от институциите

Хората, които разчитат повече на социалните медии, показва, че те са с по-голямо недоверие към институциите и не се виждат представени в управлението на страната. Това отбеляза пред БНР проф. Румяна Стоилова, председател на Българската асоциация на социологическите агенции, в коментар на доклада от европейско социално проучване, публикуван преди дни. Изследването се провежда над 20 години и обхваща страните от Европа.

„Недоверието към институциите и разочарованието от демокрацията са по-големи в целия регион на Централна и Източна Европа, включително Гърция и Италия. Това е червена лампичка и трябват повече усилия, за да се преодолее тази ситуация“, смята тя.

Проф. Стоилова посочи, че докладът разкрива значителни различия в политическата ангажираност в европейските региони, като тези с добре образовано население показват по-високи нива на политическа активност. „Резултатите показват различия в институционалното недоверие в различни региони. В скандинавските има по-ниски нива на недоверие, отколкото в континенталните страни и източноевропейските и средиземноморските“, даде пример тя.

Според нея причините за недоверието се знаят, като една от тях е свързана със сигналите за корупция, които остават без последствия. „Корупция има и на други места, но когато не следват действия да минимизират риска от следващи действия, това действа разочароващо за избирателите“, обясни проф. Стоилова и напомни, че неслучайно се набляга и на съдебната реформа. „Тя е във фокуса на политиците, но остава неоценена от обществото и говореното единствено за корупция не води до съществени резултати“, посочи проф. Стоилова.

По думите ѝ недоверието е и в резултат от преминалата криза от Covid-19. „Когато индивидуалните усилия не са достатъчни за справяне с криза, нараства необходимостта държавата да се намеси. Разочарованието по времето на пандемията в страните с по-твърди мерки нараства“, е мнението на Румяна Стоилова. И настоя да се обърне внимание на политическите препоръки в доклада, "защото имаме проблем с недоверието и разочарованието".

Тя е убедена, че трябва да се намери начин да се намали разделението в обществото, и подчерта, че българското е разделено структурно и на ниво нагласи. „Когато се говори, трябва да се имат предвид различните социални слоеве, техните нагласи“, каза експертът и смята, че със създаването на повече работни места се увеличават възможностите пред младите хора с по-добро образование, които в кризи са по-уязвими. „И когато не намират подкрепа в преходите, недоверието им нараства. Недостигът на детски градини няма как да не увеличи недоверието в управляващите“, предупреди проф. Стоилова.

За очакванията си за предстоящите избори на 9 юни проф. Стоилова се позова на изследване на Евробарометър от пролетта на 2024 г. „Лично ме притеснява, че вероятността да гласуват в евроизборите е близо 20 пункта по-ниска от тази за страните от ЕС“, сподели тя.

По думите ѝ приоритети на българските граждани пред евроизборите са свързани с борбата срещу бедността и социалното изключване, подкрепа за икономиката и работните места, здравеопазването и едва на четвърто място е поставен интересът за бъдещето на Европа. „Когато гражданите не виждат в дебата тези приоритети, логично е, че ще е ниска заинтересоваността“, отбеляза експертът.

Председателят на Българската асоциация на социологическите агенции напомни, че нараства делът на отговорилите, че ще гласуват за други партии, които не са парламентарно представени. „Това означава, че има потенциал да влязат в Народното събрание, но и риск да не влязат“, прогнозира Стоилова.