Трябва ли Европа да промени настоящите си икономически идеи?

Европа трябва да направи много инвестиции, съществено да облекчи регулаторния режим за бизнеса, отключващо възможностите за сливания и придобивания, реформа на социалния модел, гъвкавост на трудовия пазар, инвестиции в наука и научна дейнст, създадаване на условия за предприемачество за нови иновативни компании. Това са част от мерките, които Европейският съюз (ЕС) трябва да предприеме, за да се конкурира с икономиките на Китай и САЩ.

През годините ЕС стана пословичен със силната си икономика. През последните години обаче това бива поставяно пред все по-голям въпрос. Икономиките на САЩ и Китай набират все повече преднина пред тази на съюза.

В контекста на темата дали Европа трябва да промени настоящите си икономически идеи експерти коментират пред Bloomberg TV Bulgaria „Какво да направи ЕС, за да настигне икономически Китай и САЩ“.

Красимир Йорданов, портфолио мениджър в Sky Asset Management

За да може Европа да настигне САЩ в икономическо и технологично отношение, на първо място е необходимо съществено облекчаване на регулаторния режим. Това означава по-малко ресурси от страна на бизнеса за съответствие с нормативните изисквания и отваряне на вратите за различни бизнес начинания, което включва сливане и придобиване. В днешния свят е немислимо да има силни глобални компании, без да им се позволява да се сливат и придобиват, което означава повече финансов ресурс и повече сила при привличане на допълнителни фондове за финансиране на инвестициите и за ценообразуваща сила на пазара.

Европа трябва да стане същия пазар като в САЩ, т. е. да бъде повече интегриран и по-гъвкав, което задължително означава по-малко социални разходи. Социалният модел трябва да реформиран, за да може пазарът на труда да е изключително гъвкав и фирмите да могат лесно да наемат и освобождават служители.

Калин Георгиев, финансов анализатор в BenchMark Finance

През последните две десетилетия Европа премина през три големи големи кризи, като всяка една оказа сериозно влияние върху икономическата конюнктура на Стария континент. Факт е, че през последните десетилетия конкурентоспособността на Европа спрямо американската и китайската икономика намалява и това най-вече се вижда в технологичния сектор, където Европа изостава доста.

Първата част от мерките са регулациите. Голяма част от бизнесите имат този проблем, че са свръхрегулирани, което ограничава предприемаческата активност. Ако направим съпоставка със САЩ и Китай, можем много ясно да видим разликата. В Америка са новите предприемачи и регулациите са доста по-облекчени. В Китай ситуацията е по-различна. Там процесите се определят от управляващите, но за сметка на това китайските стартъпи получават сериозни субсидии от китайските власти като производителите на електромобили.

Второто е свързано с инвестициите в наука и научна дейнст. Тези инвестиции не са достатъчни, но заедно с тяхното увеличение трябва да се повиши и ефективното им използване.

Петко Вълков, началник управление "Трежъри" в ББР

Смятам, че да се съревноваваш с Китай в момента на практика е невъзможно поради държавната политика на Китай, субсидиите и кражбата на интелектуална собственост. Фокусът на Европа не е да се съревновава с Китай, а да повиши продуктивността си, за да компенсира за спада на индустриалното производство. Това е дългосрочна стратегия. По-скоро Европа трябва да наблегне върху намаляване на регулациите, които са прекалено тежки и продължават да се увеличават.

Васил Караиванов, макроикономист и преподавател в СУ

Европа трябва да направи много инвестиции. Дълги години, повече от 15, делът на инвестициите остава много нисък. Това ограничава капацитета на Европа да прави големи иновации и да ги внедрява. Другият проблем е енергийната зависимост от чужди източници. Двата проблема водят до това, че Европа изостава от САЩ и от Китай.

Това, което трябва да направи Европа, за да навакса изоставането, е единствено и само с инвестиции. За съжаление, те трябва да бъдат финансирани и единственият начин за тяхното финансиране е през допълнителни държавни дългове. Това допълнително ще утежни бюджетите на държавите и ще увеличи държавните дългове. Дълговете са големи, защото те бяха теглени за покриване на социални разходи – плащане на заплати и социални плащания.

Горан Георгиев, експерт от Център за изследване на демокрацията

Контекстът, за който говорим – икономиката на САЩ е много динамична, а тази на Европа изостава. Ако говорим за стандарта на живот – през 2008 икономиката на САЩ е била с 15% по-голяма от европейската, сега разликата е скочила над 30%. Това ни показва, че сравнително малките процентни разходи в темповете на растеж година на година се натрупват и имат огромен ефект в рамките на десетилетия. Резултатът е, че ако настоящите икономически тенденции продължават, разликата в богатството между средностатистическия европеец и американец през 2035 г. ще е толкова голяма, колкото между средностатистическия европеец и индиец в момента. Естествено, това ще означава, че ЕС ще представлява много по-малка част от световната икономика. Въпросът как може да се подобри икономическото пространство може условно да разделим на два подвъпроса.

Първо – какво може и трябва да бъде направено в настоящата правно-институционална рамка на ЕС, докато вторият въпрос касае това как трябва да бъде осъвременена и надградена основополагащата рамка с цел засилена политическа и финансова интеграция и оттам по-силно и конкурентоспособно икономическо пространство. Ключовото е създаване на общ фискален съюз и общи облигации. Това би помогнало на икономиката, защото ще се избяга от ситуация, в която в момента се намираме – ЕЦБ взема монетарни мерки да облекчи инфлацията в едни страни членки, но с това възпрепятства растежа в други. Нужно е да се създадат условия за предприемачество за нови иновативни компании, вместо да пазим стари, но остарели технологично, компании.