България все още няма карта на сеизмичния риск

В България не съществуват нормативни документи, които регламентират получаването на оценки за съвременните движения, напреженията и деформациите на земната кора. Българските власти пропускат възможността в последните години да бъде изработена карта на сеизмичния риск у нас, предаде БНР.

След подготвянето на методика за анализ, оценка и картографиране на сеизмичния риск през 2018 г., възложена от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и изработена с европейски средства, дейностите по изготвяне на карта са спрени.

Такава карта би могла да оценява риска по райони и да анализира сеизмичната опасност и уязвимостта на сградния фонд и инженерните съоръжения.

Бившият заместник-министър на регионалното развитие инж. Валентин Йовев коментира, че става дума за опасно бездействие.

"Към момента този проект нито е започнал, нито е реализиран, но по времето, когато беше направена тази методика, която е един вид задание за изработване на този анализ, оценка и картографиране на сеизмологичния риск на Република България, ние успяхме да започнем, но някак си не ни стигна времето, а не че нямахме намерение да работим по тази методика. В тогавашните бюджети бяха осигурени около 10 млн. лв., защото това се отнася до анализ на риска на всяка една сграда. Това е зависимостта между степента на увреждане на сгради и съоръжения и сеизмичните въздействия."

Доколко сигурни са сградите у нас по време на земетресение, коментира в ефира на bTV ръководителят на Националния център по сеизмично инженерство проф. Петър Павлов.

По думите му панелните сгради показват най-добро реагиране на сеизмичния трус. При панелните сгради има възли, които свързват отделните панели и се осигурява определено движение, което е благоприятен ефект за намаляване на сеизмологичното въздействие, обясни той.

Павлов коментира и доколко новите сгради са сигурни. "Новото строителство има два периода - единият е от 1987 г. до 2007 г., когато се спазва Българският държавен стандарт, след 2012 г. се използва "еврокод 8". Ако са спазвани тези изисквания, то не би трябвало да има проблем със сградите", каза Павлов.

Според него българското строителство е по-добро от това в Албания и Турция.