Северозападната част на центъра на София е най-слабо развита и съответно е с най-голям потенциал за развитие. Това каза в предаването „ИмоТиТе“ на Bloomberg TV Bulgaria арх. Георги Кътов, съосновател на I/O архитекти.
Арх. Кътов и арх. Вяра Желязкова са автори на реализирания проект DOT.Sofia, който получи голямата награда в петото издание на конкурса „Български архитектурни награди“, организиран от Камарата на архитектите в България. Отличената сграда се намира в района на Женския пазар в столицата и включва апартаменти за краткосрочни и дългосрочни наеми, пространства за съвременно изкуство и събития, ресторант за авторска кухня.
Според арх. Кътов районът на Женския пазар е много интересен, а историята и духът му са открили отражение в DOT.Sofia по два начина. „На първо място е изборът на водещия материал за фасадата на сградата – това е специална стомана. В случая ние използваме естествения ѝ вид на ръжда, който парадоксално се свързва с материалността на квартала, тъй като там преобладават червените керемидени покриви и тухлените фасади. Те дължат цвета си на същия железен оксид, от който е направена нашата фасада.“
Другият важен момент е структурата от отварящи се капаци пред прозорците, който дава динамика на фасадата. Когато стаите се използват, капаците се отварят, а когато не се използват – те се затварят. Това следва динамиката на пазарните пространства, които през деня са много оживени, а вечерно време са пусти. Също така най-големият уличен пазар в София преди реконструкцията имаше павилиони с капаци, които се отваряха и затваряха, обясни гостът.
Според арх. Кътов е много важно вписването на един проект в заобикалящата го среда. Съвременната архитектура трябва да отговаря за това новите намеси да развиват средата, а не да я дърпат назад, каза той. Има различни начини за това, ние се опитваме да впишем новите сгради в исторически и културен контекст, обясни архитектът.
По думите му устойчивостта е една от големите теми в съвременната архитектура в световен мащаб. Арх. Кътов посочи, че сградите са сред най-големите консуматори на енергия и съответно там има много голяма възможност за постигане на икономии. По думите му това е по-скоро технически аспект, но има и много неща, които могат да бъдат направени от архитектите – определени форми, например. Той посочи обаче, че устойчивостта е необходимо, но недостатъчно условие за добра съвременна архитектура.
Отварянето на сградите към хората е друга голяма тенденция в архитектурата. Урбанизираната среда трябва да предразполага хората към общуване и по-пълноценно прекарване на свободното време. Може би това предстои да се случи в София, каза арх. Кътов.
„Българските градове имат голяма нужда от развитие на публичната среда, на градските пространства, в посока отваряне към обществото. Не е тайна, че в България от много време не се строят активно обществени сгради, почти не се инвестира във връзката на градовете с природната среда. Така че има огромно поле за промяна“, посочи арх. Кътов.
"Иска ми се да живеем в градове, които са отворени към хората, а не към автомобилите, в градове, които са свързани с природата", добави архитектът.
Вижте целия разговор във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването „ИмоТиТе“ вижте тук.


Евростат: Българките са най-плодовити в ЕС
Кои три зодии ще имат невероятно лято?
Ето къде няма да има ток днес във Варна
Виц на деня - 14 май
Днес времето остава дъждовно
София става столица на науките за дълголетие през октомври
Си Дзинпин изтъкна Тайван като основен въпрос на срещата с Тръмп
Българите вече имат значително богатство, но не го използват за повече доходност
AI бумът вече оскъпява смартфони, чипове и центрове за данни
IEA: Петролните запази намаляват с рекордно темпо, част 2
Трик с пластилин почиства боята перфектно
Volkswagen отново отложи електрическия Golf
Новият коз на Mazda: Самозареждащи се хибриди
BYD променя подхода си към Европа
Защо новите накладки вече се износват по-бързо
Рюте предлага всички от НАТО да отделят по 0.25% от БВП за Украйна
България сред отличниците в ЕС по икономически растеж
Унгария извика руския посланик заради ударите с дронове в Западна Украйна
За първи път етнически турчин става премер на германска провинция