Парти островът Ибиса страда от жилищна криза с повишаването на наемите

Поредна нощ, поредно парти в хотел в Ибиса. Международните туристи танцуват под ритъма на хаус музиката, докато лазерни светлини се отразяват в басейна и в морето от слънчеви очила, носени след залез слънце на откритата площадка.

Зад клубната сцена и плажовете на Ибиса обаче, жилищната криза е принудила много местни жители и сезонни работници да споделят тесни апартаменти, да живеят извън острова и всеки ден да пътуват до него, за да работят, или да отсядат в палатки и кемпери в неразрешени лагери, разказва Ройтерс.

Проблемите на Ибиса отразяват по-широк казус в Испания, където липсата на достъпни жилища в градовете и популярните крайбрежни дестинации предизвиква протести с искания за контрол на наемите и отхвърляне на прекомерния туризъм. Активистите обвиняват собствениците на имоти, че предпочитат краткосрочното отдаване под наем на туристи пред по-малко доходоносните дългосрочни наеми.

В Ибиса близо 800 души живеят в импровизирани селища, показват данни на местните власти от миналата година, които дори не включват около 200 души, които са живели в бараки, палатки и микробуси в лагера Can Rovi 2, преди да бъдат изселени миналия месец.

„Островът е рай, най-красивото място, което съм виждал. Но има и обратна страна”, казва Джеронимо Диана, 50-годишен водотехник от Аржентина, който е живял в Can Rovi 2.

Нормалният месечен наем би погълнал по-голямата част от заплатата му от 1800 евро, обяснява той.

Средните наеми в Ибиса достигнаха връх от 33,7 евро на квадратен метър през юли миналата година, което бе с 23% повече спрямо юли 2023 г., показват данни от сайта за недвижими имоти Idealista. Това се равнява на около 1500 евро за малък апартамент с една спалня. Минималната заплата в Испания е 1381 евро на месец.

Една от възможните последици от това е нарастващият недостиг на учители и здравни работници в Ибиса, показват данни на регионалното правителство. Някои държавни служители пътуват ежедневно от съседните Балеарски острови Менорка и Майорка.

24-годишната Мария Хосе Техеро, работеща в спешната помощ, споделя, че дели малък апартамент с двама съквартиранти, за да свърже двата края, тъй като наемът е два пъти по-висок от заплатата ѝ.

Работата в линейка през нощта понякога я кара да се чувства „като бавачка“, казва Техеро. „Хората идват тук, пият, вземат наркотици и мислят, че животът е само парти, а той може и да свърши.“

Според данни на регионалния статистически институт през 2024 г. Ибиса е посрещнала 3,28 млн. туристи, 76% от които чужденци докато населението на острова е достигнало рекордните 161 485 души.

Джонатан Ариза, механик и строителен работник от Колумбия, който казва, че търси политическо убежище в Испания, живее в каравана близо до основната болница на острова.

„Докато туристите продължават да идват, ще има хора, които са готови да живеят в несигурни условия, за да имат работа“, каза той.

Социалните работници Густаво Гомес и Белен Торес, които управляват приюта на католическата благотворителна организация „Каритас“, казват, че хазяите редовно дискриминират семейства с деца и изгонват наемателите, за да ги заменят с туристи през по-доходните летни месеци.

Местните власти предприемат строги мерки срещу незаконните туристически наеми, налагайки глоби, започващи от 40 001 евро, на тези, които ги публикуват.

Компаниите за отдаване под наем на ваканционни имоти са се съгласили да премахват автоматично рекламите, които властите считат за незаконни, вместо да чакат бавното решение на съда, заяви вицепрезидентът на местното управление Мариано Хуан от консервативната Народна партия, която ръководи по-широкия регион на Балеарските острови.

Според Хуан високото търсене и ограничената земя за застрояване водят до „абсолютно нелогични“ цени на наемите на Ибиса.

На национално ниво лявоцентристкото правителство се ангажира да утрои държавния бюджет за жилищно строителство и да ускори строителството на социални жилища. Но законът от 2023 г., който въведе някои ограничения върху наемите, има ограничен успех. Причината е, че много региони, контролирани от опозицията, отказват да прилагат правилата, тъй като имат висока степен на автономия в жилищната политика.

Националното лоби на наемодателите ASVAL отхвърля контрола върху наемите, твърдейки, че той намалява предлагането и повишава цените. Според него най-добрите начини за понижаване на наемите са публични стимули и повече строителство.