Ръстът на цените на жилищата изпреварва този на заплатите, или какво казват данните за пазара на имоти

Цените на жилищата в България нарастват с 15,5% през второто тримесечие на 2025 г. в сравнение с второто тримесечие на 2024 г. Ръстът на цените на новите жилища за периода достига 14,9%, докато на цените на съществуващите жилища е 16%. Увеличението изпреварва ръста на заплатите. Такива данни представи д-р Свилен Колев, зам.-председател на Националния статистически институт (НСИ), на Real Estate Business Forum, организиран от портала за имоти imoti.net.

Индексът на цените на жилищата в София отчита 16,3% ръст за второто тримесечие на 2025 г. спрямо второто тримесечие на 2024 г., като се забавя в сравнение с 20,5%, отчетени към края на 2024 г., сочат данните.

При новите жилища в София индексът на цените расте с 16,8% за периода и се забавя от 22,6% от края на 2024 г. и 25,3% от началото на 2024 г.

Ръстът на индекса за съществуващите жилища в столицата е 16% за периода, като се забавя от 18,9% към края на 2024 г.

Данните показват, че България е на второ място в Европейския съюз (ЕС) по годишен ръст на индекса на цените на жилищата през второто тримесечие т.г. спрямо второто тримесечие на 2024 г. при средно ниво за ЕС от 5,4% и за еврозоната от 5,1%. Ръстът на цените у нас е тройно по-силен.

Свилен Колев подчерта, че икономическият растеж и увеличението на заплатите са в основата на поскъпването на имотите. „Имаме един от високите икономически ръстове за миналата година в рамките на ЕС и еврозоната – 3,4% за 2024 г. Това, според прогнозите, ще продължи в следващите 2-3 години, като ръстът ще се задържи над средния за региона, за еврозоната и за ЕС“, коментира той.

Средната работна заплата в България през второто тримесечие на 2025 г. спрямо второто тримесечие на 2024 г. същевременно е нараснала с 12% до 2572 лева, според данните на НСИ. Само за София ръстът достига 11,5% до 3489 лева.

Що се отнася до продажбите на жилища в България, броят им расте с близо 3% през второто тримесечие на 2025 г. на годишна база. При новите жилища ръстът за периода е 4,1%, а при съществуващите жилища – 2,3%.

Свилен Колев подчерта, че строителството е икономическият сектор с най-силен ръст на брутната добавена стойност (БДС) през 2024 г., което продължава като тенденция и през 2025 г. Това, по думите му, е предпоставка за предлагане и активна строителна дейност.

Той направи паралел и между движението на цените на имотите в България и Хърватия, която е последната държава от ЕС, присъединила се към еврозоната непосредствено преди нашата. При включването на куната и лева в „чакалнята“ за еврозоната през 2020 г. и в двете страни има пик при продажбите. В Хърватия през тримесечието преди присъединяването към еврозоната има задържане на сделките, ръст през първите две тримесечия след това и спад в края на първата година от членството. След това пазарът в страната върви нагоре.

За лихвите по ипотеките Свилен Колев коментира, че ще влезем в еврозоната с ниски стойности, като ще се наредим сред Малта, Финландия, Португалия, Испания, където се отчитат лихви под 3%.

Той подчерта, че инфлацията е едноцифрена, макар че очакванията за ръста на потребителските цени да се повишават. Влошават се очакванията за финансовото състояние на домакинствата и икономическата ситуация в страната. Същевременно домакинствата декларират намерение да продължат да спестяват, както и да купуват повече жилища и коли.

Според Свилен Колев важните теми за пазара на имоти, които трябва да се следят през следващата година, са евентуалните промени в данъчната тежест за домакинствата, включително за недвижимите имоти и актуализирането на данъчните оценки, темпът на ръст на заплатите, паричната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ), въвеждането на нови макропруденциални мерки от страна на Българската народна банка (БНБ), за да се ограничи риска от ипотечното кредитиране.