Кметът на Барселона: Високите жилищни разходи в Европа са като нова пандемия

Нарастващите жилищни разходи приличат на „нова пандемия“, която се разпространява в цяла Европа, заяви кметът на Барселона и заедно с 16 други кметове на градове призова ЕС да отговори на кризата, като отпусне милиарди за финансиране на най-засегнатите области, пише британският вестник Guardian.

Вчера ЕС представи първия в историята си жилищен план след консултации с експерти, пазарни участници и обществото. Месеци наред хората на предни линии в кризата предупреждаваха, че проблемът е твърде голям, за да бъде пренебрегван.

„Новата пандемия, която засяга европейските градове, се нарича „жилищни разходи“, заяви кметът на Барселона Хауме Колбони, който създаде съюз на кметовете за жилища с подкрепата на колегите си в Париж и Рим.

„И в лицето на тази нова пандемия европейските институции, както направиха с Covid, трябва да заделят извънредни средства, за да насърчат строителството на достъпни жилища за млади хора, работещи семейства и градската средна класа“, добави той.

През миналата година съюзът със 17 кмета, които представляват над 20 млн. души, призова ЕС да направи повече, за да отговори на т. нар. от тях „социално извънредно положение“ – рязко нарастващите цени на имотите и на наемите, които според тях водят до неравенство, подлагат обществото на натиск и в някои случаи допринасят за подкрепата на крайната десница.

През октомври, след продължителна кампания с изпращане на писма и срещи с високопоставени представители на ЕС, съюзът приветства факта, че жилищната политика, област, в която ЕС по традиция не се намесва, беше твърдо включена в дневния ред на блока. „Сега това трябва да се изрази в ресурси“, заяви Колбони в интервю за Guardian.

От Атина до Амстердам и от Болоня до Будапеща кметовете призовават ЕС да създаде фонд за достъпни жилища по подобие на програмата NextGenerationEU по време на Covid, за да спомогне за мобилизирането на най-малко 300 млрд. евро под формата на държавни и частни инвестиции в подкрепа на социалните и достъпните жилища. Те искат също представители на блока да се възползват от местния им опит, като им дадат право на глас при вземането на решения.

Цените на жилищата в ЕС са нараснали с 48% между 2010 и 2023 г., сочат данни на Евростат. Наемите са се повишили с 22% през същия период. До 2023 г. близо една десета от хората са заделяли 40% от разполагаемите си доходи за жилища, включително 29% от населението в Гърция, 15% в Дания и 13% в Германия.

Калбони определи жилищната криза като безпрецедентна вътрешна заплаха за блока и предупреди, че ако тя не бъде решена адекватно, хората може да се запитат дали демокрациите са способни да решават най-големите им проблеми.

„Подобно на войната в Украйна и заплахата от Русия, които винаги са обяснявани като фундаментално предизвикателство за европейските ценности и демокрации, жилищните разходи също са такива. Така че трябва да им се даде същият приоритет“, изтъкна Колбони.

През октомври първият в ЕС еврокомисар по жилищата Дан Йоргенсен заяви, че изпълнителният орган на съюза се готви да реши „огромния проблем“ с краткосрочните наеми.

В Барселона, където средните цени на жилищата са нараснали с близо 70% през последните десет години, което принуди хора да напуснат града, а други да се борят с непропорционални разходи, Колбони няма съмнения относно ролята, която ЕС и институциите му трябва да изиграят за решаването на кризата.

„Защитаваме правото на оставане в нашия град. Тези институции, които от 40-50 години гарантират правото на движение на капитали и хора, сега трябва да ни помогнат да гарантираме правото на оставане“, изтъкна той.

Ако не го направят, рискуват да отстъпят територия на популистите, които се стремят да се възползват от общественото недоволство, като потърсят изкупителна жертва вместо да предложат работещи решения, предупреди Колбони.

„Не можем да останем блокирани в реториката за защита на демокрацията, приобщаващите общества и равните възможности, ако стандартът на живот на хората се влоши. Ако дори със стабилна работа и заплата хората не могат да живеят с минимално ниво на нормалност, тогава говоренето се разпада“, изтъкна той.