IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Кои са инфраструктурните мегапроекти, в които Китай ще инвестира 1 трлн. долара?

Средствата, които Пекин планира да вложи, може да са три пъти повече след добавянето на банковото кредитиране и корпоративните средства

14:49 | 26.08.22 г. 4
В дългосрочен план инвестициите в инфраструктура може да позволят на Китай да се конкурира по-добре със САЩ във високотехнологични области. Снимка: Bloomberg LP
В дългосрочен план инвестициите в инфраструктура може да позволят на Китай да се конкурира по-добре със САЩ във високотехнологични области. Снимка: Bloomberg LP

Китай заделя трилиони юани за инвестиции в инфраструктура, стимул, който може да е от полза за втората по големина икономика в света много след затрудненията заради COVID блокадите и сътресенията на имотния пазар.

Пекин осигурява 6,8 трлн. юана (около 1 трлн. долара) държавни средства за строителни проекти, сочат изчисления на Bloomberg на база официални съобщения. Общите разходи може да са дори по-големи, три пъти по-големи от тази сума според някои изчисления, след като бъдат добавени банковото кредитиране и корпоративните средства.

В краткосрочен план инвестициите в инфраструктура може да подкрепят заетостта, осигурявайки така необходимия отдих за милиони безработни, засегнати от забавянето на икономиката. В дългосрочен план стимулите подкрепят амбицията на Китай да стане по-урбанизирана икономика с високи доходи, която да може да се конкурира по-добре със САЩ във високотехнологични области като полупроводниците.

От това дали проектите ще постигнат успех, или ще се окажат бели слонове (скъпи и безсмислени проекти – бел. ред.) ще зависят перспективите за Китай в идните години. Bloomberg обобщава къде ще бъде насочени парите.

Повече възобновяеми източници от Европа

Пустините в Северен Китай са несравними източници на възобновяема енергия. В последните месеци започна строителството на вятърни и слънчеви „бази“, които до 2030 г. ще имат почти същия възобновяем капацитет като настоящия в цяла Европа.

Първата фаза с около сто гигавата турбини и слънчеви панели трябва да бъде завършена догодина, а нова фаза с 450 гигавата започна тази година.

„Вятърните и слънчеви бази са основните двигатели на инсталациите за възобновяема енергия на Китай“, коментира Тиани Джао, анализатор на слънчевата енергия в Китай в BloombergNEF. Китай ще се стреми да увеличи преднината си пред Европа и САЩ в слънчевата и вятърна енергия. Графика: Bloomberg LP Китай ще се стреми да увеличи преднината си пред Европа и САЩ в слънчевата и вятърна енергия. Графика: Bloomberg LP

Втората фаза ще струва над 3 трлн. юана, съобщават държавните медии. Ултрависоковолтови линии ще пренасят енергията до гъстонаселените източни райони. Китайската държавна електрическа компания планира да изгради 13 такива линии тази година.

С комбинирането на инвестициите във възобновяема енергия и пренос на ток общата „зелена инвестиция“ на Китай може да достигне 2,6 трлн. юана само тази година, сочат данни на Australia & New Zealand Banking Group.

Най-дългият воден тунел в света

Строителството на канали, язовири и водохранилища се засилва, като тази година трябва да бъдат инвестирани 800 млрд. юана в такива проекти.

Най-амбициозният е 200-километров тунел, пренасящ вода от река Яндзъ към водохранилище, което захранва Северен Китай. Това е така нареченият Проект за пренос на вода юг-север. Той ще бъде най-дългият воден тунел в света, надминавайки настоящия рекордьор във Финландия, а части от него ще бъдат дълбоки един километър под земята.

Проекти, които придвижват вода в страната, съставляват около една трета от разходите за водна инфраструктура в Китай, сочат данни на Въндзин Джан и Сара Роджърс, изследователи от университета в Мелбърн. Планираните проекти може да увеличат количеството налична вода за потребление в Китай със 122 млрд. куб. м годишно, считат те. Това е пет пъти повече от количеството вода, използвана от Германия всяка година.

„Китай кротко се насочва към силно интегрирана мрежа за пренос на вода. Тази мрежа ще позволи на китайската държава да пренася вода в безпрецедентен мащаб“, коментират изследователите.

Правителството подкрепя проектите и защото те изискват много работна ръка. В около 30 хил. проекта за съхраняване на вода са заети около 1 млн. души, съобщи водният министър на страната.

От бетониране към по-зелени градове

Изграждането на градска инфраструктура, включително градски пътища, газови и водопроводни мрежи и паркове, е най-популярният избор за инвестиции от местните власти, които съставляват по-голямата част от разходите за инфраструктура в Китай.

Новият план включва свързването на съществуващи градове в единна област. Например одобрена зона около град Сиан през март има в момента население от 18 млн. души.

След десетилетия на бетониране вниманието сега се насочва към по-зелени градове. „Езерният екологичен нов град Соня“, чието строителство започна тази година на цена от 200 млрд. юана, предвижда да остави 70% от площта за зелени пространства и вода. Съотношението между сгради и природни пространства е същото и в строящия се град Сионган близо до Пекин, който специалисти по градоустройство в страната приемат за модел, след като той беше подкрепен от президента Си Дзинпин.

Другите предпочитани от местните власти инвестиции са в индустриални паркове, предоставящи евтини обекти за бизнеса. Местните власти са използвали около една трета от набраните чрез продажба на облигации средства за градска инфраструктура и индустриални паркове през първото тримесечие, сочат официални данни. С този темп те може да вложат около 1,4 трлн. юана в подобни проекти само тази година.

Типичен пример е интегрираният кръгов парк в Циндао, Източен Китай, който беше започнат тази година в опит да се подкрепи индустрията с чипове, която се превръща в национален приоритет заради американските санкции.

Но успехът съвсем не е гарантиран.

“Регионите се конкурират един с друг чрез различни стимули, например безплатни или поне субсидирани офис или заводски площи“, казва Стюарт Рандал, анализатор на полупроводниците в компанията IntraLink в Китай. Но „вече има много празни офис площи. Те имат най-голяма нужда от научни лаборатории, таланти“, допълва той.

Над два пъти повече високоскоростни жп линии от останалия свят

Китай вече има 40 хил. км високоскоростни жп линии, над два пъти повече от останалата част на света, а десетки големи проекти все още се изпълняват.

Най-амбициозният е 1629-километрова линия от провинция Съчуан в югозападната част на Китай до столицата на Тибет Лхаса, която се изкачва над 3000 м височина през уязвим към земетресения терен и ледници. Очаква се тя да бъде завършена до 2030 г. Общата цена на целия проект е около 320 млрд. юана. Китай планира да изгради 70 хил. км високоскоростни жл линии до 2035 г. Графика: Bloomberg LP Китай планира да изгради 70 хил. км високоскоростни жл линии до 2035 г. Графика: Bloomberg LP

Китай съобщи тази година, че планира да има 70 хил. км високоскоростни жп линии до 2035 г. Но това всъщност означава спад с около 40% спрямо изгражданите всяка година линии в последните пет години. С други думи Китай ще продължи да харчи повече от останалия свят за железници, разходите му обаче може постепенно да намалеят.

Същото важи за магистралите и метрото. Китай планира да изгради или възстанови 58 хил. км скоростни пътища до 2035 г., което означава рязко забавяне на темпа на годишното строителство спрямо последните пет години. Един път в етап на изграждане включва 1176-метровия мост над река Яндзъ, свързващ Нантун и Чаншу, който ще се превърне в най-дългия шосеен и железопътен висящ мост в света.

Китайските градове продължават да добавят линии на метрото с бързи темпове, но разходите достигнаха връхна точка от 629 млрд. юана през 2020 г., сочат данни на China Metro Association.

400 млрд. юана на година за центрове за данни

В рамките на усилията за създаване на по-дигитална икономика, планът на Китай „Източни данни, западно изчисление“ включва изграждането на огромни центрове за данни в по-бедни западни провинции, където да се съхраняват генерирани от интернет компании данни, базирани на изток. Изграждането на осем клъстера с центрове за данни ще струва около 400 млрд. юана на година, като повечето пари ще дойдат от държавни телекомуникационни компании. Китайският проект "Източни данни, западно изчисление" свързва вътрешни области с крайбрежието. Графика: Bloomberg LP Китайският проект "Източни данни, западно изчисление" свързва вътрешни области с крайбрежието. Графика: Bloomberg LP

Жероен Гроенвеген-Лау, анализатор в института за китайски изследвания Mercator, казва, че планът противоречи на пазарната логика. Технологичните компании „искат да обработват данни близо до повечето си клиенти“, отбелязва той в коментар за проекта и допълва, че за Пекин ползите са повече от финансовото изражение.

„Централното правителство смята строителството на центрове за данни за начин да разпространява ползите от дигиталната икономика извън развитите крайбрежни градове с добавената полза от по-добро изолиране на местния китайски пазар от външни сътресения“, пише анализаторът.

Последна актуализация: 13:51 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още
Още от Анализи виж още

Коментари

Финанси виж още