Макропъзелът на първото полугодие: Банки срещу машини

Първите шест месеца на 2023 г. бяха изпълнени със събития за финансовите пазари - от поскъпването на високотехнологичните акции, предизвикано от изкуствения интелект, през загубите на стоковите пазари и завръщането на криптовалутите до най-тежката банкова криза след Lehman Brothers, пише Ройтерс.

Всички те са обвързани с непрекъснатото покачване на лихвените проценти. Точно то разтърси пазарите през 2022 г. Но сега всеобщото мнение е, че краят на икономическия цикъл е близо.

Какво случи на пазарите през първата половина на 2023 г.? 

Първото полугодие донесе силен ръст на стойността на акциите на публичните компании по света с 12%, или общо 6 трлн. долара.

Благодарение в голяма степен на ChatGPT, изкуственият интелект подпомогна технологичните гиганти да отбележат общ ръст от 70%.

Ценните книжа на Apple, Microsoft, Alphabet (компанията майка на Google), Amazon и Netflix са отбелязали ръст на стойността си от 35% до 50%.

Акциите на Meta и Tesla поскъпнаха над два пъти, а търсенето на полупроводници за изкуствения интелект изстреля Nvidia със 180%, вкарвайки я за кратко в елитния клуб на американските компании с пазарна капитализация от 1 трлн. долара.

"По принцип нещата изглеждаха толкова мрачни в края на миналата година, че не беше необходимо много, за да се вдигнат пазарите", коментира Тревър Грийтам от Royal London Asset Management.

Но по отношение на ръста в технологичния сектор той смята, че "това може да се окаже и балон", защото компаниите сега ще трябва да отчетат 40% повишение на печалбите, за да оправдаят завишените си оценки.

Средната стойност на акциите от състава на японския борсов индекс Nikkei е нараснала с 16% в доларово изражение и с 26% в йени, подготвяйки се за най-добрата си година от десетилетие насам.

Златото поскъпна с 5%, ръстът при държавните облигации е между 3% и 6%, а държавите, които са в най-тежко финансово състояние, се справиха дори по-добре.

Облигациите на Ел Салвадор, който в момента се опитва да избегне дефолт, са донесли възвръщаемост от цели 58%. Облигациите на Шри Ланка са постигнали възвръщаемост от 34%, на Замбия - от 24%, а опустошените от войни Украйна и Пакистан и Аржентина, която е в серия от дефолти, са реализирали по 19% всяка.

"Това е забележително", казва Виктор Сабо, директор на портфолиото на Abrdn за нововъзникващите пазари. "Приблизително половината от миналогодишните загуби са възстановени през тази година и всичко това се е случило през последните няколко месеца."

Йената и юанът

Доларът като цяло е по-стабилен. Япония все още не е увеличила лихвените си проценти, а китайската икономика все още се задъхва, в резултат на което йената и юанът са поевтинели съответно с 9% и близо 5%.

Докато Турция се опитва да разреши проблемите си след преизбирането на Тайип Ердоган за президент, стойността на лирата отново падна, този път с 28%.

Египетската валута се обезцени с още близо 20%, нигерийската найра - с 40%, а на другия полюс са колумбийското и мексиканското песо, както и унгарският форинт, които поскъпнаха с между 10% и 17%.

През тази година централните банки в света са прибегнали до общо около 90 лихвени повишения спрямо едва 17 понижения. Ако се добавят и миналогодишните решения на регулаторите, се получават малко над 470 увеличения и 1202 намаления от световната финансова криза през 2008 г. насам.

Федералният резерв (Фед) на САЩ покачи лихвените си проценти с общо 500 базисни пункта от почти нулевите стойности през миналата година, а Европейската централна банка ги вдигна с 400 базисни пункта. Много развиващи се страни реализираха и по-големи лихвени увеличения. Дори ултраразхлабената парична политика на Японската централна банка може би наближава крайъгълен камък.

Лихвената надпревара на централните банки - повишения на лихвите от септември 2021 г. насам. Графика: Ройтерс

Всичко това носи със себе си множество трусове.

Двугодишната доходност по американските държавни ценни книжа, която е силно чувствителна към действията на Фед, се повиши от 4% до 5% през февруари, а впоследствие падна до 3,5% след краха на Silicon Valley Bank - средноголям американски кредитор, за който малцина бяха чували. След това се стигна и до необходимостта от спешно спасяване на 167-годишната швейцарска банка Credit Suisse от страна на конкурентната UBS.

Сега доходността по американските ДЦК е 4,8%. Европейските курсове отново тръгнаха нагоре. А разликата в доходността по двугодишните и десетгодишните американски облигации - традиционен предвестник за рецесия - е почти толкова обърната, колкото беше преди трусовете.

Грешка с лихвената политика

На криптопазара биткойнът направи ударно завръщане и поскъпна с над 80% в типичния за него непредвидим стил.

Интересът от страна на гиганти от Wall Street, включително и BlackRock, стимулира ръста на цената, въпреки че американските регулатори, които съдят борсите Binance и Coinbase, разкриха слабостта на криптовалутите - регулаторния натиск.

Друга важна част от макропъзела - суровините - са под натиск.

Цената на природния газ в Европа падна с 51%, на петрола - с 13%, а рязкото поевтиняване на пшеницата и царевицата носят надежда за по-слаба инфлация в световен мащаб.

И макар че през първото полугодие надделяха очакванията, че инфлацията и лихвените проценти достигат връх, "мечките" все още не се предават.

"Рисковите премии трябва да се повишат", казва Мила Савова, стратег по европейските акции в Bank of America, която след като се подведе от ръста тази година, сега прогнозира 15% спад на общоевропейския индекс STOXX 600 и рецесия до началото на 2024 г.

Тя предупреждава, че самата агресия на цикъла на повишаване на лихвените проценти вече е довела до ръба икономиките. "Смятаме, че това ще бъде оценено като грешка в паричната политика, поглеждайки назад през следващите години."