Пътят на инвеститора между растящи лихви, забавящ се растеж и неустойчива геополитика

Какви са успешните инвестиционни решения в момента, остава ли златото актив убежище в условията на криза, защо расте интересът към инвестиции в облигации, какво е дигиталното бъдеще пред банковия сектор и как се развива застрахователният пазар. Тези и други въпроси обсъдиха участниците в телевизионната дискусия „Ин%лацията: уравнения и решения”, организирана от Bulgaria ON AIR и Bloomberg TV Bulgaria.

„Застрахователната индустрия е много тясно свързана с пазарите заради нашия бизнес модел, при който защитаваме хората чрез нашите застрахователни и пенсионни продукти, а това означава, че ние сме много големи инвеститори. Наистина това ни прави силно зависими и свързани с финансовите пазари“, коментира Олав Джоунс, заместник генерален директор, директор икономика и финанси на Европейската федерация по застраховане и презастраховане, във видеоинтервю с журналиста Христо Николов от Bloomberg TV Bulgaria.

Експертът твърди, че индустрията винаги е била свързана с рискове, затова и управлението им е от ключово значение за правилното развитие. Според него рисковете, които целият свят забелязва в момента, са високата инфлация и високите лихви. Те обаче показват признаци на отслабване. „Лихвите, макар и позитивни по отношение на инвестициите, се оказват предизвикателни за застрахователите, а също и за покупателната способност на потребителите“, коментира Джоунс. По думите му рискове винаги съществуват, затова е важно фокусът да бъде върху дългосрочното представяне на пазарите, а не върху моментните сътресения.

На въпрос за разликите между настоящата и миналите кризи той отговори, че през периода с ниски лихви инвестициите са били насочени към ликвидни активи, а в момента облигациите и тяхната нарастваща доходност в условията на затегнатата парична политика стават все по-атрактивни.

В интервюто беше обсъден и въпросът за влиянието на климатичните промени, като според Джоунс те не представляват сериозен риск за застрахователите, които по-скоро трябва да разгледат портфейлите си с активи в уязвими сектори за зеления преход, каквито са петролният и газовият сектор и изкопаемите горива като цяло.

Инвестиционните пазари се сблъскаха с предизвикателството на увеличаващите се лихви, понижаващия се икономически растеж и неустойчивата външнополитическа среда. Индустриите трябва да вземат нови решения, които носят и нови предизвикателства. За тях говори подуправителят на БНБ Петър Чобанов.

Петър Чобанов. Снимка: Investor Media Group

„Сферата на платежните услуги се развива динамично и сме свидетели на множество иновации. Можем да разгледаме какво сме постигнали до момента по отношение на инфраструктурата и какво се случва в сферата на регулациите. По-добрата интеграция на нашата система беше подкрепена и от предстоящото присъединяване на България към еврозоната. Но могат да се посочат няколко основни проекта, които БНБ съвместно с редица институции в сектора е успяла да реализира през последната година", посочи той.

През март тази година България се присъедини към системите на Eвропейската централна банка Target-2 и Target-2 Securities, като това осигурява достъп до няколко услуги. Страната ни се присъедини и към система за достъпност до ценни книжа, в която участват още 23 други държави, което позволява на инвеститорите от ЕС да имат достъп до български държавни облигации. БНБ има и проект за миграция на бюджетни плащания към стандартите на единната зона за плащания в евро. Предстои да бъде внедрена и системата BISERA7 за плащания в евро. Платежните услуги ще бъдат оптимизирани според европейската директива за плащания и ще има по-голяма сигурност при операциите. Сред плановете за услуги, които БНБ планира да развива, попада и т.нар. отворено банкиране (open banking).

По повод появяването на дигиталните валути и в частност „дигиталното евро“ на пазара и влиянието им върху платежните услуги Чобанов сподели, че в края на тази година се очаква да приключи т.нар. „проучвателен етап, засягащ технически и регулаторни аспекти на дигиталното евро“, чрез който да стане ясно как ще се използва този еквивалент на европейската валута и как ще се управлява неговата ликвидност. „Ако се развие добре и в правилна посока, ще създаде основа за интегрирани европейски решения“, смята подуправителят на БНБ. Той допълни, че регулаторът ни участва активно в процеса на развитието на дигиталното евро.

Глобалната несигурност и политиката на централните банки отново засилва интереса към инвестициите в злато. Какви са връзките между фискалната и паричната политика и инвестиционното злато, коментира Макс Баклаян, основател и изпълнителен директор на компанията за търговия с инвестиционно злато и валута Tavex.

Макс Баклаян. Снимка: Investor Media Group

„Инвестиционното злато е единственият финансов актив извън финансовата система. Той е единственият безрисков съхранител на стойност и не е случайно, че централните банки са основен купувач на инвестиционно злато“, посочи той. „Инфлацията е предимно монетарен феномен. Колкото повече пари създаваш, толкова повече те губят стойността си. Това е феноменът с модерната валута, а именно фиатните пари.“ Той отбеляза, че инфлацията в момента е няколко пъти по-висока от желаната и ние по-бързо губим покупателната си способност, която е по-важна от финансовото богатство.

На въпрос дали инвестиционното злато е единственият стабилен актив, основателят на Tavex отговори, че голяма част от финансовата система в момента е базирана на доверие, а инвестиционното злато дава застраховка срещу системата и по-сериозни финансови катаклизми.

Има няколко тенденции на инвестиционните пазари в момента, коментира Тихомир Каунджиев, инвестиционен мениджър в "ЕЛАНА Фонд Мениджмънт". Първата е повишението на основните лихви, което преобърна оценъчните модели, държавните облигации се обезцениха, а пазарът на акции претърпя широка корекция. Има широко преосмисляне на оценката на компаниите с акции на големите борси, твърди инвестиционният мениджър. „Най-нашумялата тенденция бяха инвестициите в компании за изкуствен интелект от началото на годината. Преди това бяха производителите на микрочипове, а преди тях - производителите на ваксини. Пазарите си избират инвестиционна тема, която да следват“, каза той.

Тихомир Каунджиев. Снимка: Investor Media Group

По думите му към момента се оформя повишен инвестиционен интерес към облигациите. При нулевите лихви нямаше интерес към тях от страна на спестителите, но в момента при положителните доходности на облигационния пазар има засилен интерес към държавните книжа, посочи той. „Това показва, че финансовата система оздравява“, коментира Каунджиев.

Фондовете на паричните пазари вече натрупват значителни активи в балансите си, което е в тясна взаимовръзка с реалните нива на лихвите в момента.

На въпрос какви са очакванията за политиката на Федералния резерв и Европейската централна банка, той посочи, че всички пазарни участници чакат етапа, в който Фед ще реши, че лихвите са достигнали своя пик. Очаква се и преобръщане на лихвената политика през следващите години, което в контекста на облигационния пазар е интересно, защото в момента доходността в по-късия край на дълговите матуритети е по-висока. „След този пик на лихвите дългосрочните облигации ще станат по-атрактивни и ще има преобръщане на облигационния пазар“, заяви той.

За предизвикателствата на облигационния пазар и развитието им в условията на текущата политика на централните банки говори и Мартин Търпанов, член на борда и ръководител на направление „Търговия с дългови ценни книжа“ на "Делтасток".

„Инфлацията през последните 3 години нанесе сериозни щети на облигационните пазари. Не е имало никога 3 поредни години на загуби за бенчмарковите облигации. Само през 2022 г. инвеститорите са загубили между 5 и 45% от своите спестявания в облигации в зависимост от тяхната срочност“, коментира той. Той отбеляза, че управлението на лихвения риск е водещо за инвестициите в дългосрочни облигации.

Мартин Търпанов. Снимка: Investor Media Group

За първи път централните банки показват такава решителност в борбата си с инфлацията, след като вдигнаха лихвите с рекордни темпове, каза той. По думите му централните банки сега си оставят вратичка, че при определени условия ще повишат лихвите си отново.

"Пазарните участници за първи път повярваха на банките и това се отрази на основните облигации, които достигнаха най-високите си нива от много години насам. Парадоксалното в момента е, че централните банки сега трябва да се борят с това да свият икономическата активност“, заяви той. Опасността от рецесия и геополитическите конфликти на много места по света създават огромна несигурност на финансовите пазари, смята Търпанов.

Той отбеляза, че при инвестициите в облигации трябва да бъдем селективни в различните сегменти, да избираме емитенти, които не правят дефицити и не се нуждаят от емитиране на прекалено голям дълг. „До момента не сме имали толкова задлъжнели икономики от двете страни на океана и толкова високи лихвени проценти и който реши това уравнение безболезнено, той би трябвало да бъде следващият Нобелов лауреат по икономика“, коментира Търпанов.

През 2018 г. Европейската централна банка прие директивата PSD-2, която слага основата на отвореното банкиране и финансовият свят на Европа вече е на тази вълна, заяви Галя Димитрова, управляващ партньор на "Айрис Солюшънс" по повод иновациите в банковите услуги. Тя анализира и ползите и загубите от подобен тип банкиране.

Галя Димитрова. Снимка: Investor Media Group

В България отвореното банкиране вече е факт в БНБ, но много от банките го приемат като регулация вместо възможност за бизнес и развитие. Тази система има две основни задачи – първата е да осигури повече сигурност на плащанията, а втората е да създаде система за ново поколение плащания на основата на отвореното банкиране (account to account), което не беше изпълнено, посочи Димитрова. Този проблем според нея вече е решен в PSD-3.

"Надеждите ни бяха, че в този модел ще влязат всички възможности за отвореното банкиране и ще се изчистят всички предизвикателства пред него, за бъде използван по-активно и от клиентите", каза тя. Заради големия брой предизвикателства е приет цял пакет документи, част от който е PSD-3 – регулация за лицензиране и надзор, а също и FIDA – правила за споделяне на данни и директивата за дигиталното евро. Тези три регламента се обсъждат и след приемането им всяка от държавите в ЕС ще има период, в който те ще влязат в законодателната рамка на съответната европейска държава. Цяла Европа застава зад тази система и затова е създаден и техническият стандарт, който ще се приеме като директива, която всички банки да спазват, допълни тя.

Според Галя Димитрова регулаторният режим вече е прецизиран и само трябва да се приемат новите документи.

Какво коментираха участниците в първия панел на дискусията може да прочете тук.