Флиртува ли пак пазарът с "ирационалното изобилие"?

На 5 декември 1996 г. тогавашният председател на Федералния резерв Алън Грийнспан коментира, че цените на акциите може да са твърде високи, а това рискува да доведе до корекция, която да предизвика икономически спад. Тогава той се пита гласно дали пазарът не е достигнал състояние на „ирационално изобилие“.

През последните няколко месеца същият термин - ирационално изобилие, беше използван като описание на текущото състояние на фондовия пазар, пише Investing.com.

Медията сравнява пазарната среда от 1996 г. с днешната.

Ирационално изобилие

Ясно е, че устойчивата ниска инфлация предполага по-малко несигурност за бъдещето, а по-ниските рискови премии предполагат по-високи цени на акциите и другите доходоносни активи. Можем да видим това в обратната зависимост, показана от съотношенията цена/печалба и темпа на инфлация в миналото.

Как обаче да разберем кога ирационалното изобилие е ескалирало неоправдано стойностите на активите, които след това стават обект на неочаквани и продължителни свивания, както в Япония през последното десетилетие?

Как също така да включим тази оценка в паричната политика? Централните банкери по принцип не трябва да се тревожат дали един срутващ се балон на финансовите активи не заплашва да навреди на реалната икономика, нейното производство, работни места и ценова стабилност, коментира тогава Грийнспан.

Не трябва обаче и да се подценява сложността на взаимодействията между пазарите на активи и икономиката, казва той през 1996 г. Следователно оценката на промените в балансите като цяло и в цените на активите по-специално трябва да бъде неразделна част от развитието на паричната политика.

Иначе казано, Грийнспан е притеснен от скъпите акции и смята, че корекция на цените на акциите може да навреди на икономиката.

Само за две години, между 1994 г. и деня, в който Грийнспан изказва мнението му за ирационалното изобилие, S&P 500 се повишава с близо 60%. Освен това, от рецесията през 1990 г. до речта му S&P се е изкачил с почти 250%.

Икономическото възстановяване след рецесията от 1990 г. дава началото на бичия пазар. Растежът се подхранва допълнително от прогнозите за това как нововъзникващата световна мрежа, компютрите и мощта на съвременните технологии ще доведат до огромни корпоративни печалби и о развитие. Звучи ли ви познато?

С тези възвишени прогнози идват и огромните спекулации. Инвеститорите са готови да плащат повече за корпоративни продажби и печалби поради по-високи перспективи за растеж. С други думи, оценките тръгват нагоре.