Новите санкции на САЩ срещу руските банки предизвикват по-нататъшно обезценяване на рублата, което излага на риск някои от последните канали за преки потоци в чуждестранна валута в страната.
Рублата поевтинява с повече от 5% от 21 ноември 2024 г., когато САЩ санкционираха около 50 руски банки с връзки към глобалната финансова система. Обменният курс достига малко над 105 рубли за долар – най-ниско ниво от март 2022 г., когато Русия нахлу в Украйна, пише Bloomberg.
Новите санкции обхващат и „Газпромбанк“, която обслужва международните плащания за ключовия износ на природен газ.
„Участниците на пазара активно купуват чуждестранна валута, за да извършват своевременно плащания към контрагентите“, казва Евгений Локтюхов от „Промсвязбанк“. „Санкциите създават опасения, че в близко бъдеще притокът на валута от износителите може да бъде ограничен“, добавя той.
Графика: Bloomberg
От началото на годината руската валута поевтинява с 16% спрямо долара, показват данни на централната банка. Спрямо китайския юан спадът на рублата достига 15%.
Руските износители и вносители страдат от затруднения с международните плащания от края на 2023 г., когато САЩ засилиха натиска върху приятелски страни чрез заплаха от вторични санкции за финансови институции, които работят с Русия. В резултат на това директните плащания към и от основните търговски партньори на Русия почти са спрели.
Русия все още развива процъфтяваща търговия със стоки чрез посредници, често плащани в рубли. Нови кръгове от ограничения могат да усложнят още повече външнотърговските трансакции и да намалят стимулите за внасяне на валутна ликвидност в страната, пишат анализатори на „Росбанк“.
„Настоящата тенденция на отслабване на рублата може да се окаже устойчива на хоризонта през 2025 г.“, посочват от „Росбанк“. Анализаторите прогнозират, че рублата може да достигне ниво от 119,8 долара през следващата година поради геополитическото напрежение и липсата на стимули на властите да ограничат нестабилността на обменния курс.
Отслабването на рублата хвана неподготвени икономистите, които очакваха руската валута да достигне границата от 100 спрямо долара за една година, според проучване на Ройтерс в началото на ноември. Миналата седмица руската валута достигна 32-месечно дъно, посочва агенцията.
Освен обезценяването на рублата, руският фондов пазар спада с 20% досега тази година, тъй като инвеститорите пренасочват спестяванията си от акции към депозити, които предлагат лихва над референтната лихва на централната банка от 21%.
Спадът на рублата подхранва инфлацията, която се очаква да надхвърли прогнозата на централната банка за тази година, в противовес на болезненото парично затягане на регулатора. Основната лихва на руската централна банка е на най-високо ниво от 2003 г. насам.
Централната банка изчислява, че отслабването на рублата с 10% добавя 0,5 процентни пункта към инфлацията, което означава, че четиримесечният спад на рублата може да добави 1,5 процентни пункта към текущия темп на инфлация. „За централната банка това представлява предизвикателство в борбата с нарастващите цени“, коментира икономистът Евгени Коган.
Анализатори призовават властите да предприемат действия, като например принудят износителите да продават повече валута и да намалят покупката на валута от държавата.
Други анализатори подчертават обаче, че освен напрежението със Запада заради военните действия на Русия в Украйна и новите финансови санкции няма фундаментални причини за спада на рублата, тъй като цените на петрола, основният износ на Русия, са като цяло стабилни.
Слабата рубла е от полза за компаниите износители, според министъра на финансите на Русия Антон Силуанов, а цените за енергийния износ на Русия се определят предимно в долари.
преди 1 седмица До: Tikva007+Az_Kocho, браво+++, това беше интересно!!! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 1 седмица От #40: В този смисъл, ако развиващите се са по стръмната, изкачваща се част на синусоидата, развитите трябва да са на върха, като не могат да останат там за постоянно, нали? Движението продължава, но вече надолу. Това се е случвало, случва се и ще се случва в този материално-вълнови свят. Въпросът е в каква фаза се намират обектите, върху които се упражняваме тук, като процесът нататък подлежи на не толкова сложно прогнозиране. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 1 седмица До: Az_Kocho: Съвсем правилно си отбелязал за развиващите се пазари. Няма спор по факта, че многообразието на видимия свят включва и материята в разните й форми, в това число и фазата й на развитие. Едни сега се развиват, а други са вече развити. По-интересното е, че развитието е процес и според квантовата механика, трябва да е И вълнови процес, което пък трябва да му придава и вълнови функции и характеристики, като например, синусоидалната форма на графично представяне на природата на вълната. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 1 седмица До: Tikva007....разминаването между номинален БВП и БВП ППС е характерно за развиващите се пазари, където трудът обикновено е по-евтин, а съответно и доходите на хората и стандартът на живот са по-ниски. Затова държави като Китай, Индия, а също и Русия обичайно се представят по-добре по БВП ППС, отколкото по други икономически показатели. За чистота по улиците и инфраструктурата в Русия, където съм бил на екскурзия, и в България съм съгласен. По мърлява държава от бг няма! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 1 седмица До: Az_Kocho: Затова и не съм фен на екзалтирани, емоционални и недомислени оценки на сериозни, сложни и дълбоки процеси и събития, както и слагане на етикети. Няма как Русия да е ккоччина, при положение, че улиците и тротоарите в Москва са по-чисти от фоайетата на нашия НДК, както и рублата да се е сринала и руската икономика да е покойник, при положение, че 85% от населението изобщо не усеща и няма отношение към войната, няма продоволствена криза и има криза само за работници и специалисти. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 1 седмица От #36: В същото време GDP PPP дава по-обективен поглед за благосъстоянието на населението, защото (условно) отразява потенциалния достъп на създателите на БВП до благата на пазара. Всъщност, най-реалният измерител на тежестта на една икономика в световната, е номиналният БВП, защото отразява нейния дял. Също, колкото по-голям номинален БВП, толкова повече възможности за държавата да създава сила в други направления, като военна напр., чрез която налага и политическа тежест и влияние. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 1 седмица От #35: В случая с Русия всички се хващат за GDP per capita, защото я праща (заедно с Китай) нейде си там - на амнайсто място, но пък според този критерий Макао, Катар и Сан Марино са по-мощни икономики от САЩ, Германия, Великобритания, Франция и Япония. Нали не звучи много убедителен измерителен параметър, според който Китай, който може да купи заедно Франция, Германия, Великобритания и Япония и е опонент на САЩ, е класиран на 71 място след Екваториална Гвинея и даже след Русия? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 1 седмица До: Az_Kocho: По принцип критерият БВП (GDP)за измерване на реалната мощ на една икономика е обект на критики от страна и на икономисти, и на политици, защото не отчита много фактори, влияещи на реалната икономическа сила, както и международната тежест на страната. Именно с цел по-обективното му използване, са налични и три отделни критерия - Номинален БВП, БВП на глава от населението (per capita) и БВП на глава през покупателната способност (PPP), които обогатяват обективната оценка. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 1 седмица Когато целта е да се проследи как се представят икономиките във времето обаче, номиналният БВП не е най-надеждният индикатор. Неговото движение отразява както промените в обема на стоките и услугите произведени от дадена икономика, така и измененията в цените, т.е. инфлацията. Затова използването само на номиналния БВП като мярка за растежа или свиването на икономиката може да доведе до подвеждащи резултати. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 1 седмица Русия е била на същата позиция по този показател и през 2021 г., но тогава този факт не е бил изтъкван като забележителен успех. През миналата година реалният БВП на Русия бележи спад с 2.1%. Изчисленията за представянето на руската икономика се базират на статистика контролирана от Кремъл, поради което съществуват съмнения относно тяхната достоверност. отговор Сигнализирай за неуместен коментар