Какъв сигнал за глобалните акции дава ликвидността на централните банки?

Едно от интересните неща, които се случиха през 2024 г., е силното поскъпване на глобалните акции дори на фона на източването на ликвидност от централните банки.

Сега пазарите се питат дали евентуално обръщане на процеса през 2025 г. ще донесе още по-силен попътен вятър, пише Ройтерс.

Глобалният растеж се очаква да се забави отчасти поради повишената несигурност около търговската политика на САЩ, а ключови икономики като Китай, Европа и Канада се очаква да разхлабят значително паричната политика.

Междувременно Федералният резерв на САЩ намалява лихвените проценти и може да прекрати своята програма за количествено затягане, която сви баланса му с 2 трлн. долара от средата на 2022 г.

Накратко, изтичането на ликвидност вероятно ще приключи.

Ако обаче проследяването на нивото на ликвидност, преминаващо през финансовите пазари и глобалната банкова система, е трудно, точното оценяване на нейното въздействие върху цените на активите е почти невъзможно начинание.

Ликвидността често се измерва, макар и грубо, чрез размера на балансите на централната банка, като се допуска, че по-големите баланси – и особено по-високите нива на банковите резерви – означават по-силни пазари на акции.

Анализаторите на Citi например използват модел, който предполага, че всяка промяна от 100 млрд. долара в банковите резерви, държани във Федералния резерв, се равнява на приблизително 1% промяна на широкия борсов индекс S&P 500. Това би означавало, че Wall Street трябва да е ударен с около 2% тази година, тъй като резервите намаляха с около 200 млрд. долара.

На глобално ниво 12-месечната промяна в банковите резерви е около 600 млрд. долара, което предполага голям спад на световните акции.

S&P 500 обаче отчете почти 30% ръст през годината, а глобалния индекс MSCI World – 20%.

Общият размер на балансите на централните банки на четирите водещи икономики се сви с 2,2 трлн. долара през 2022 и 2023 г., но световните акции паднаха с 20% през 2022 г. и се повишиха с 20% през 2023 г. Всичко това предполага, че ликвидността е само един от многото фактори, които влияят на пазарите. Икономическият растеж, геополитиката, технологиите, печалбите, регулациите, психологията на инвеститорите и множество други фактори влияят на пазарите всеки ден.

Това означава ли, че инвеститорите могат най-вече да пренебрегнат промените в ликвидността? Не е задължително.

При оценка на състоянието на пазарната ликвидност, което се подразбира от балансите на централната банка, е полезно да се увеличи мащабът на банковите резерви. Ако станат твърде ниски, както се случи в САЩ през 2019 г., лихвените проценти на паричния пазар могат да скочат, страховете от кредитна криза могат да пламнат, а инвеститорите – да започнат да продават рискови активи.

Моделите на Фед в Ню Йорк и неотдавнашните коментари на представители на централната банка показват, че настоящите банкови резерви на САЩ от около 3,2 трлн. долара са „изобилни“. Те обаче биха искали резервите да станат просто достатъчни, което е целта на продължаващото намаляване на баланса на Фед.

Централните банкери ще бъдат доволни, че – поне досега – това намаление не е повлияло сериозно на финансовите пазари. Беше „като да гледаш как боята изсъхва“, както веднъж се пошегува министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън.

Началото на 2025 г. може да бъде нестабилно за пазарите и да накара Фед да спре с количествените улеснения. Новоизбраният президент Доналд Тръмп се завръща в Белия дом, проблемът с тавана на дълга на САЩ може отново да изплува, а паричните средства в механизма за обратно изкупуване на Федералния резерв (RRP) вероятно ще се занулят, което ще сигнализира за изчезването на това, което някои представители на Фед смятат за излишна ликвидност.

Анализатори от Goldman Sachs смятат, че Фед ще прекрати количествените улеснения през второто тримесечие на 2025 г., а други казват, че това може да стане и по-рано.

И защо не? Балансите на Федералния резерв, Европейската централна банка и Английската централна банка са най-малките като дял от съответния им БВП от началото на 2020 г., преди пандемията.

Дори и да няма механична връзка между ликвидността на централната банка и пазарите, колосалният баланс на Фед изпраща сигнал, че централните банкери искат да поддържат ликвидността на стимулиращи нива и да пазят гърба на пазара. Усещането, че ликвидността се повишава - или не намалява - може да бъде достатъчно, за да подхрани апетита за риск. Това потенциално може да даде допълнителен попътен вятър на вече горещия пазар през следващата година.