Какво означават последните разпродажби на облигации за инвеститорите?

Глобалните пазари на облигации са разтърсени заради опасенията от нова вълна на инфлация, растящите държавни дългове и турбулентната геополитика точно преди завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом. Какво обаче означава това за портфейлите на инвеститорите и трябва ли да предприемат драстични ходове?

Това може да е добър момент да се преразгледа експозицията към активи, чувствителни към лихвите, според Джарад Браун, старши финансов плановик в Global Financial Consultants в Сингапур, пише Bloomberg.

Тъй като нарастващата доходност оказва натиск върху цените на акциите, Браун казва, че „диверсификацията и възстановяването на баланса са ключови за навигирането в тази среда“.

Облигациите, особено държавните облигации на САЩ, по принцип се възприемат като безопасни инвестиции, тъй като са подкрепени от обещанието, че правителствата ще изплащат дълговете си. Доходността по държавните облигации на САЩ влияе върху цената на заемите за други държави, прелива в лихвените проценти навсякъде и се влива в по-високите лихви по ипотечни заеми, кредитни карти и други заеми.

Тези чувствителни към инфлацията активи могат да бъдат нестабилни и тяхната динамика оказва влияние върху рисковите активи като акциите.

Какво стои зад разпродажбата на облигации?

Колебанията на пазара на облигации подчертават безпокойството на инвеститорите относно упоритата инфлация и устойчивата икономика на САЩ, поддържаща високи лихвени проценти. Това отразява и търсенето на по-висока възвръщаемост на облигациите заради по-голямата несигурност.

Изборът на Доналд Тръмп за президент на САЩ също влияе на доходността, тъй като обещанието му да повиши митата върху вноса и да намали данъците създава въпроси относно способността на страната да прехвърля дълга при разумни лихви в дългосрочен план.

В сряда референтната доходност по 10-годишните американски съкровищни облигации се повиши до 4,73%, като се приближава към върха от 5%, достигнат през октомври 2023 г., преди да тръгне обратно надолу.

Във Великобритания доходността по съответните облигации достигна 4,82%, най-високата от 2008 г.

„Инвеститорите продават дългосрочни облигации поради опасения относно постоянно високата инфлация и Федералния резерв, който облекчава паричната си политика, въпреки че инфлацията не достига целта“, казва Браун. Според него индикаторите, които показват, че икономиката на САЩ е силна, допълнително увеличават опасенията за предстоящ инфлационен натиск.

Какво означават разпродажбите за инвестиционните портфейли?

Инвеститорите, направили вложения в съкровищни и други държавни облигации, могат да отчетат свиване на портфейлите. Това обаче може да бъде и възможност за покупка, според Ноа Дамски, директор и основател на базираната в Лос Анджелис Marina Wealth Advisors. Той смята, че покупките на евтини облигации осигурява буфер срещу евентуален спад на акциите.

„По-високите лихви означават, че инвеститорите имат по-добра защита срещу спад, когато акциите минат в отстъпление и лихвените проценти се понижат“, казва Дамски. „Колкото по-висок е лихвеният процент, толкова по-голям е потенциалът за поскъпване и подобрена защита от спад срещу разпродажба на акции“, добавя той.

Американските акции отбелязват рекорд след рекорд през последните месеци, като индексът S&P 500 се повиши с повече от 20% миналата година, тъй като пробивите в областта на изкуствения интелект отприщиха бум при технологичните акции. В същото време американската икономика продължава устойчиво да расте.

Какво сигнализира пазарът на облигации за икономиката и инфлацията?

Като се има предвид тясната му връзка с инфлацията, пазарът на облигации е барометър за настроенията на инвеститорите относно макроикономиката.

Скорошните разпродажби сигнализират, че лихвените проценти ще останат по-високи за по-дълъг период от време. Резките колебания се случват и на фона на страховете от по-високи държавни заеми в бъдеще, точно когато Тръмп се готви да се върне в Белия дом. „Като цяло това е сигнал, че все още сме в период на несигурност и инвеститорите се коригират съответно“, казва Браун.

Спадът обаче не е непременно сигнал за по-висока инфлация, според Дамски. Бъдещите инфлационни очаквания през следващите пет години са стабилни и под 3% от 2022 г. насам, което показва, че пазарните очаквания за инфлацията не са се променили съществено, подчертава той.