Кризите създават възможности, включително за българския капиталов пазар

Българският капиталов пазар има възможност да се позиционира много по-добре на европейския. Това каза изпълнителният директор на Българската фондова борса (БФБ) Маню Моравенов при откриването на форума Investor Day 2025: Embracing Opportunities.

Сред основните теми на инвестиционния форум са перспективите и предизвикателствата пред капиталовия пазар на фона на предстоящото приемане на България в еврозоната и възможностите за повече инвестиции в българската икономика, каза Моравенов.

„Форумът събира на едно място участници в капиталовия пазар, сред които утвърдени компании от над 17 икономически сектора и с приходи в размер на общо близо 10 млрд. лв., както и финансови анализатори, български и чуждестранни инвеститори, банки и инвестиционни посредници, както и предоставя платформа за обсъждане на пазарните тенденции, икономическите перспективи пред България в условията на динамично променяща се глобална икономика и възможностите за финансиране на растежа на компаниите“, допълни той.

Според Моравенов европейският капиталов пазар има потенциал да привлича повече инвестиции, отколкото в момента. „През април европейските инвеститори изтеглиха милиарди евро от борсово търгувани фондове (ETF), фокусирани върху САЩ, пренасочвайки средствата си към европейски акции и облигации“, отбеляза той.

Моравенов коментира още, че всяка криза и пазарни реформи водят до известна несигурност и това се вижда в движението нагоре-надолу на цените на акциите на пазарите в Европа и САЩ. „За първи път забелязваме противоположни посоки на движение на американските и европейските индекси, но тези кризи и потенциални нови пазарни реформи отварят възможности“, каза той.

На крачка от еврозоната

Форумът се провежда в изключително важен за България момент. Напът сме да реализираме една от стратегическите цели на нашата страна, а именно членството в еврозоната, каза министърът на финансите Теменужка Петкова.

„България покри всички числови критерии, свързани с членството ни в еврозоната и през февруари тази година, съместно с управителя на Българската народна банка, подадохме искане до Европейската комисия и Европейската централна банка за изготвяне на извънредни конвергентни доклади. Очакваме заключенията по тях да станат факт в началото на юни. От началото на тази година България устойчиво покрива и критерия за ценова стабилност, което е добър показател за развитието на нашата икономика“, отбеляза Петкова. „Очакваме положителни заключения, така че от 1 януари 2026 г. България да заеме своето достойно място в еврозоната“, допълни тя.

Петкова изтъкна, че по всеощо мнение капиталовият пазар е изключително важен за финасирането на реалната икономика и това е основна тема в рамките на Европейския съюз. „Но е ясно, че развитието на капиталовия пазар към момента не е успяло да разгърне пълния си потенциал. Затова ЕК, на ниво ЕС и на национално ниво, работи с всички държави членки за развитието на капиталовия пазар. За нас то е приоритет и участваме активно в този процес“, посочи финансовият министър.

Като друга ключова тема тя открои конкурентоспособността на икономиката на ЕС, която според нея преминава през намаляване на административната тежест, особено за малкия и средния бизнес, и опростяване на регулаторната рамка, но не за сметка на сигурността на инвеститорите.

„Поздравявам БФБ за това, което прави, наред с Българската банка за развитие и Фонда на фондовете, по отношение на повишаването на финансовата грамотност на българските компании с цел набиране на финансиране. Това е изключително добра програма, която дава добри резултати“, отбеляза Петкова.

Дефицит на доверие

Вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев акцентира върху дефицита на доверие, който по думите му спира потенциала за развитие на българската икономика, пречи на професионалната ориентация на младежите и създава проблеми на пазара на труда, свързан с недостиг на квалифицирана работна ръка. „То пречи най-вече на дързостта и замаха“, изтъкна Дончев.

Той опроверга битуващи вярвания в обществото, че след приемането на България в ЕС нищо в икономиката не се е променило. Всъщност след приемането на страната ни в съюза брутният вътрешен продукт се е утроил в реално изражение, отбеляза Дончев. Друго насадено мнение според вицепремиера е, че в България нищо не се произвежда, а страната живее от еврофондове, туризъм и земеделие. Всъщност делът на индустрията в българската икономика е 28,9% и той е десет пъти по-голям от дела на земеделието, каза Дончев.

„Докато темите, свързани с икономическото развитие, не станат втора по важност тема след образованието, докато нямаме крехък обществен консенсус, че пътят към богатството е свързан с икономическо и промишлено развитие, няма как да отключим в пълна степен стопанския потенциал на страната“, счита той.

„Няма устойчив икономически процес, който не е обществен. Докато не си гарантираме обществена и политическа съпричастност, няма да имаме устойчивост на нито една икономическа политика“, допълни Дончев.

Спадовете в икономиките в световен мащаб са едно от големите предизвикателства, с които трябва да се преборим, коментира Васил Големански, председател на Комисията за финансов надзор (КФН). „Винаги съм казвал, че когато има динамика на пазара, борсите са най-печеливши, тъй като това е оборот за тях. Но дългосрочно и стратегически това не е толкова добре, защото сривовете на пазарите унищожават доверие, градено в продължение на много години“, изтъкна Големански.

Другото голямо предизвикателство е свързано с бързата дигитализация на финансовата сфера, развитието на нови финансови инструменти като криптоактиви, блокчейн технологии, които променят напълно базата на финансовите системи в света и начина на опериране на пазарите и на финансови и икономически структури, каза председателят на КФН. Това предизвикателство е свързано с още едно, което ЕС поставя – новите регулации. „Трябва да внимаваме, за да не стигнем до свръхрегулация, с която да унищожим зараждащите се бизнеси и да навредим на съществуващите“, посочи Големански.

Подготовката на небанковия финансов сектор за присъединяване към еврозоната е още едно предизвикателство, което той изтъкна и увери, че има почти пълна готовност то да бъде посрещнато успешно.

"Регулаторът занапред ще бъде коректив и партньор, ще подкрепя и съветва развитието на бизнеса, така че да има съответствие с регулацията и секторите инвестиционен, осигурителен и застрахователен да работят синхронно в полза на всички“, каза още Големански.