С повишаването на цените централните банки все повече купуват злато от местни мини

Централните банки все повече търсят начини да увеличат златните си резерви. И за целта се обръщат към мините в собствения си заден двор, за да се снабдяват с благородния метал, пише CNBC.

Освен че е по-евтино, директното снабдяване със злато от мините подкрепя местната промишленост и увеличава запасите, без да се натоварват валутните резерви, казват експерти.

Докато страни като Филипините и Еквадор правят това от години, все повече централни банки с достъп до местни златни мини са започнали, увеличили или обмислят директни местни покупки, според Световния съвет по златото.

Според 19 от 36-те участници в ново допитване на съвета сред централни банки, те купуват ценния метал директно от местни занаятчии и малки златодобивни компании в местна валута. Четири от тях обмислят да последват примера им. Това е малко по-висока цифра в сравнение с проучването от миналата година, когато около 14 от 57 централни банки са заявили, че купуват директно от местни източници.

„Тенденция, която наблюдаваме, е, че някои централни банки, особено в Африка и Латинска Америка, започват да купуват злато директно от местни малки златни мини, които наистина са се разпространили поради по-високата цена“, коментира Шаокай Фан, международен директор на звеното за централни банки в Световния съвет по златото.

Централните банки на Колумбия, Танзания, Гана, Замбия, Монголия и Филипините разчитат на злато, добито в страната, за да натрупат резерви, отбелязва браншовата организация.

Ганайският златен съвет, държавната агенция, която управлява покупките на злато от името на централната банка на Гана, през април е сключил споразумения с няколко минни компании за покупка на 20% от производството им на злато. Миналия септември минната администрация на Танзания нареди на всички износители на злато, включително минни и търговски компании, да заделят най-малко 20% от производството си за продажба на централната банка.

„Може да се каже, че това е по-евтино от закупуването на злато на международния пазар, защото много от тези централни банки купуват злато с лека отстъпка от международната цена“, казва Фан.

Традиционно централните банки придобиват злато чрез международния извънборсов пазар, обикновено съсредоточен в Лондон, където златото се търгува чрез големи банки за ценни метали, като цените са в щатски долари, евро или паунди. Тези покупки често включват кюлчета с висока чистота London Good Delivery (LGD), които отговарят на световни стандарти за търговия и се съхраняват в най-висококачествени трезори като тези на Английската централна банка.

Поради повишаването на цените на златото и привлекателността му като средство за предпазване от геополитически рискове е естествено централните банки на страните производителки да се обърнат към вътрешното производство, казва Ейдриън Аш, директор на отдела за анализи в инвестиционната компания за злато BullionVault.

Цените на златото са в подем, като достигнаха нови върхове на фона на геополитическата несигурност и намаляващото доверие в други традиционни убежища. Спот цените на златото в момента достигат 3328,3 долара за тройунция, което е ръст с почти 27% от началото на годината, сочат данни на LSEG. Закупуването на продукция от местни мини спестява банкови и посреднически такси, както и разходи за транспорт.

Но страните трябва да плащат за преработката и рафинирането на метала съгласно стандарта LGD, фактическия международен еталон за големи златни кюлчета. Тези процеси трябва да се извършват в чужбина, ако страната не разполага с местни рафинерии, което ще доведе до допълнителни разходи, отбелязва Аш.

Централните банки, които купуват златни кюлчета от местни мини и разполагат с възможности за рафиниране по стандарта LGD на място, елиминират тези допълнителни разходи. Централната банка на Филипините например е сертифицирана за рафиниране по стандарта LGD. Казахстан има два завода за рафиниране, акредитирани от Лондонската асоциация на пазара на ценни метали. Русия имаше седем, докато лицензите не бяха замразени през 2022 г., след като страната нахлу в Украйна. На други страни като Гана и Замбия може да се наложи да разчитат на външни рафинерии, което ще неутрализира част от първоначалните спестявания.

Стратегия за резерви

Друг привлекателен фактор за закупуване на местно злато е гъвкавостта на паричната политика.

Закупуването на злато на международния пазар често изисква долари, резервен актив. Това означава, че централните банки трябва да заменят един резерв с друг. Но няма да е така, ако използват местни валути, за да купуват злато от собствения си заден двор.

„Можете да увеличите резервите си, като използвате местна валута, и по този начин да не жертвате друг резервен актив, за да увеличите златните си резерви“, казва Фан.

С нарастващите нива на световния дълг, търговските и геополитическите рискове, централните банки искат да укрепят резервните си буфери, за да се предпазят от неочаквани финансови сътресения. Притежаването на повече резерви, в различни форми, предоставя средства за управление на възможни кризи.

От 73-те централни банки, анкетирани от Световния съвет по златото, около 95% са заявили, че очакват колегите им по целия свят да увеличат златните си резерви през следващата година.

В миналото, ако тези централни банки искаха да купят злато, вероятно просто щяха да го купят на международния пазар“, отбелязва Фан. „Но ако в страната ви има местно производство на злато, много централни банки си мислят, че може би могат да го използват и да увеличат резервите си по този начин“, допълва той.

Подкрепа за местната промишленост

Подкрепата за местния минен сектор и съответните местни общности също е ключов фактор за покупките на централните банки чрез местни мини. Търсенето на злато в някои страни е твърде малко и централните банки са мотивирани да подкрепят минните дейности в страната, което в замяна създава работни места“, казва Ники Шийлс, ръководител на отдела за анализи и стратегия за металите в компанията MKS PAMP.

Шийлс обаче отбелязва, че закупуването на злато чрез местни мини е свързано с рискове.

Покупките на централните банки чрез международните пазари, често чрез водещи банки за търговия със злато, предлагат по-голямо доверие и свеждане до минимум на опасностите за репутацията на централните банки“, обяснява тя. Голяма част от златото, което се купува на вътрешния пазар, идва от занаятчийски и малки златодобивни предприятия, и е свързано с лоши трудови практики, щети за околната среда и незаконен контрабанден внос.

Но може да се твърди, че централните банки, с тяхната институционална надеждност и финансова тежест, са в добра позиция да официализират и изчистят тази верига на доставки, отбелязва Фан.

„Централните банки могат да използват огромната си покупателна способност, за да помогнат на тези занаятчии и малки минни компании“, допълва той.

„Наличието на надежден, мащабен купувач като централната банка дава на малките минни компании законен и справедлив пазар, за да продават златото си. Това не само отклонява потоците от престъпните мрежи, но и подобрява проследимостта и отчетността. Точно така го определяме – положение, при което всички печелят“, казва Фан.