Защо дълговите пазари дават рамо на „силните“ мъже начело на авторитарни страни?

Ако погледнем цените на облигациите на Китай и Индия, ще видим поразително различна картина в сравнение с това, което се случва например във Великобритания и Франция.

Правителствата в Пекин и Ню Делхи отбелязват спад на разходите по заемите им през последните години. За разлика от тях, западните икономики преживяват ръст на доходността по облигациите им и разходите за обслужване на националните дългове достигнаха рекордно високи нива, пише The Telegraph.

В понеделник триото лидери на Китай, Индия и Русия - Си Дзинпин, Нарендра Моди и Владимир Путин, демонстрираха пред световните медии другарство, с което се опитва да затвърди съюз от „силни мъже“. Поглед към разходите за дълга на тези държави показва защо тримата имат основание да изглеждат толкова развеселени пред камерите.

Доходността по 30-годишните облигации на Китай спада от около 3,4% през 2022 г. до 2,06% тази седмица, което е по-малко от половината от премията, изисквана от инвеститорите в британски дълг. Доходността по еквивалентните индийски облигации намалява от пика от 7,88% през 2022 г. до 7,26%.

Русия остава откъсната от международните дългови пазари, но страната намери други начини да поддържа притока на пари. Във вторник Москва обяви, че се е съгласила да доставя повече природен газ на Китай, където основно продава суровините си, след като започна войната в Украйна през 2022 г.

„Всички постепенно променят мнението си за това как работи светът“, казва Джеймс Атей, търговец на облигации в инвестиционния мениджър Marlborough.

Гордън Шанън, портфолио мениджър в TwentyFour Asset Management, добавя, че относителните ползи от разходите по заемите, на които се радват страни като Китай, са свързани както със западните сътресения, така и с политиката на Пекин. „Бих казал, че предпочитанията на пазара не са толкова към силните хора, колкото към политиците, които имат желанието и способността да намалят разходите“, посочва той.

„През последните няколко години готовността на пазара да пренебрегне неустойчивите фискални позиции на развитите пазарни икономики сякаш значително намаля“, казва още Шанън.

Франция е на ръба на втория си правителствен колапс за по-малко от година, след като не успя да приеме реформи, за да намали публичните разходи. Доходността по 30-годишните френски облигации се покачи до най-високото си ниво от 2009 г. насам тази седмица.

Във Великобритания – дори с работещо мнозинство, премиерът Киър Стармър не успя да прокара съкращения на разходите, които не бяха подкрепени и от собствените му депутати. Това доведе до рязко покачване на дългосрочните разходи по заемите на страната до най-високото им ниво от 1998 г. насам.

„Инфлацията, нарастващите държавни дългове за финансиране на мерките срещу Covid-19 и липсата на политическа воля за ограничаване на разходите доведоха до това инвеститорите да търсят алтернативи в световен мащаб“, подчертава Шанън.

С други думи, инвеститорите не са толкова ентусиазирани от „силните лидери“, колкото са отблъснати от сътресенията на Запад.

Дейвид Рийс, ръководител на отдела за глобална икономика в компанията за управление на активи Schroders от FTSE 100, казва, че динамиката на дълга в страни като Великобритания и Франция „е много лоша“.

„Ако искате да стабилизирате публичните финанси и да намалите пазарния си лихвен процент, тогава трябва да изготвите надежден план, който ще даде на инвеститорите известна увереност, че ще предотвратите по-нататъшното нарастване на коефициента на задлъжнялост и в крайна сметка ще го намалите с течение на времето“, казва той.

Западните сътресения обаче не гарантират непременно дългов дивидент за „силните“ лидери. В Унгария, където Виктор Орбан е министър-председател от 2010 г., доходността по 10-годишните облигации на страната се покачва от 4,4% в началото на 2022 г. до малко над 7%.

В Саудитска Арабия, управлявана от престолонаследника Мохамед бин Салман от 2017 г., доходността по 10-годишните облигации се повишава от 2,54% до 4,94% за същия период.

Ана Розенберг, ръководител на отдела по геополитика в Amundi, потвърждава, че автокрациите имат предимство, тъй като могат да правят дългосрочно планиране. „Когато обаче нещата се объркат, те не могат да се самокоригират, за разлика от демокрациите, които не могат да правят дългосрочно планиране, но хората се отървават от лоши лидери на всеки няколко години“, добавя тя.

Поглед „под капака“ в Китай разкрива, че по-ниската доходност по облигациите не е непременно знак за здрава икономика. Въпреки че разходите по заемите са далеч по-ниски в сравнение с разходите по заемите на западните държави, това е така, защото Пекин „напълно стъпи на пазара на жилища“, казва Дейвид Рийс от Schroders.

„Последицата от това е масивен дефлационен срив на жилищния пазар, който причини финансови проблеми на предприемачите в сектора на имотите. По-ниската доходност не е вот на доверие в правителството, а следствие от това, че икономиката е заседнала в дефлация. В такава среда лихвите остават ниски“, добавя той.

Другият „силен мъж“ е президентът на САЩ Доналд Тръмп, който наложи на търговските си партньори едностранни по-високи мита и разположи Националната гвардия за борба с престъпността в големите градове на САЩ. Разходите по американските заеми обаче непрекъснато се покачват от пандемията насам и Тръмп изглежда не оказва натиск за обрат на траекторията.

„Това не е преценка дали Тръмп е силен човек, или не. Това е преценка за добавената рискова премия за вашата инвестиция“, коментира Сами Чаар, главен икономист в Lombard Odier.

Държавният дълг на САЩ обаче все още има статут на една от най-сигурните инвестиции в света. Според Чаар доходността по американските облигации може да спадне, ако не бяха Тръмп и атаките му срещу независимия Федерален резерв и небалансирания му бюджет.

Все пак е поразително, че Китай, с авторитарния си лидер, се радва на по-ниски разходи по заемите във време, когато предизвиква САЩ за мястото на водещата световна суперсила. Инвеститорите се възмущават от предположенията, че това е сигнал за подкрепа за „силните“ лидери. Вместо това те изучават динамиката на дълга на различни държави и оценяват относителната им кредитоспособност.