Dow затвори с 250 пункта по-високо след решението на Фед за лихвите

Индексът на сините чипове Dow Jones Industrial Average затвори с повишение, а широкият пазарен показател S&P 500 отбеляза спад при волатилна търговия, след като Федералният резерв на САЩ понижи основния си лихвен процент, предаде CNBC. Председателят на централната банка Джером Пауъл охлади ентусиазма на инвеститорите, като даде знак, че тази стъпка не е началото на дълъг цикъл на облекчаванена паричната политика.

Dow се повиши с 259 пункта или 0,6%, след като по-рано достигна рекордно високо ниво. S&P 500 спадна с 0,3%, а технологичният измерител Nasdaq Composite отбеляза понижение от 0,5%.

Технологичният сектор поведе загубите след решението на Фед, като акциите на Nvidia, Oracle, Palantir и Broadcom поевтиняха. От друга страна, книжата на компаниите, които биха се възползвали от по-ниските лихви, бяха на зелено, което подкрепи Dow и по-широкия пазар. Акциите на Walmart, JPMorgan и American Express поскъпнаха.

Сред най-добре представилите се за деня беше индексът на компаниите с малка пазарна капитализация Russell 2000, който се повиши с 0,4%.

По-рано Фед оправда очакванията на икономистите и инвеститорите, престрашавайки се да намали лихвените проценти за първи път тази година. Комисията по операциите на открития пазар (FOMC) на централната банка намали ставките с 25 базисни пункта до целеви диапазон от 4% до 4,25%. Представителите ѝ се позоваха на последните икономически данни, които показаха, че наемането на работна ръка в страната се е забавило рязко, а инфлацията остава упорито ускорена.

От декември насам паричният орган поддържаше разходите по заемите на ниво 4,25%-4,50%.

В подкрепа на днешното решение са гласували 11 от 12-те членове на комисията. Против е бил единствено Стивън Миран, който е настоявал разходите по заемите да бъдат намалени с половин процентен пункт. Членовете на Управителния съвет Мишел Боуман и Кристофър Уолър, от които се очакваше възможно противопоставяне, също са подкрепили намалението с 25 базисни пункта. И тримата са назначени от президента Доналд Тръмп, който през цялото лято настояваше Фед да намалява лихвите не с традиционни малки стъпки, а по-бързо и агресивно.

В сряда стана ясно също така, че представителите на централната банка предвиждат две понижения на лихвените проценти до края на годината.

Джером Пауъл посочи по време на пресконференция след заседанието, че има „много различна картина“ на рисковете, свързани с пазара на труда, и че той „наистина се охлажда“.

„Последните данни сочат забавяне на пазара на труда, докато инфлацията се ускорява“, заяви председателят на Федералния резерв.

„Въпреки че равнището на безработицата остава ниско, то леко се е повишило, растежът на заетостта се е забавил, а рисковете от понижение на заетостта са се увеличили. В същото време инфлацията се е ускорила напоследък и остава донякъде на високо ниво“, добави той.

Въпреки искането на Доналд Тръмп за по-решителни действия от страна на централната банка, председателят ѝ посочи, че на срещата тази седмица е имало съвсем малка подкрепа за по-голямо намаление на лихвите.

„Нямаше широка подкрепа за понижение с 50 базисни пункта“, каза той. „Мисля, че през последните пет години направихме много големи увеличения и много големи намаления на разходите по заемите и имаме склонност да правим това, когато смятаме, че паричната политика е неподходяща и трябва да се премине бързо към промяна. Това изобщо не е моето мнение в момента, смятам, че позицията ни досега е била правилна“, посочи финансистът.

По думите му по-високите мита вече оказват влияние върху цените на отделни стоки, но цялостното им въздействие върху инфлацията и икономиката все още не може да бъде напълно преценено.

Вероятно разочарованието на трейдърите се дължи на коментара на Пауъл по време на пресконференцията, в който той определи днешното решение като „намаление с цел управление на риска“. Коментарите му подсказват, че тази стъпка е по-скоро предпазна мярка в случай на драстично забавяне на икономиката.

„В момента няма безрискови пътища. Не е особено очевидно какво трябва да се направи“, добави централният банкер.

„В крайна сметка, представителите на Фед не натиснаха паник бутона, като избраха да намалят лихвите с възможно най-малката степен на септемврийската среща“, коментира Кристофър С. Рупки, главен икономист в FWDBONDS. „Това понижение на лихвите показва, че те вече не считат инфлацията, базирана на митата, за сериозна заплаха и че забавянето на икономическия растеж, при което компаниите наемат по-малко нови служители, е все по-голям риск. Стагфлацията отпада и опасенията за пазара на труда излизат на преден план“, добави той.

В края на днешната борсова сесия доходността по 10-годишните американски държавни ценни книжа се повиши до 4,076%, а тази по 30-годишните - до 4,674%.

Доларовият индекс, който измерва силата на щатските пари спрямо кошница от конкурентни валути, регистрира спад от 0,41% до 97,031 пункта.

На стоковите пазари фючърсите върху международния петролен бенчмарк Брент поевтиняха с 0,77% до 67,94 долара за барел, а тези върху американския сорт WTI - с 0,79% до 64,01 долара за барел.

Златото поевтиня с 0,81 на сто до цена от 3694,8 долара за тройунция.