Ивайло Николов: Има обществена и институционална съпротива срещу онлайн режима на дигиталното евро

Има обществена съпротива, но и институционална, включително в Европейския парламент и в банковия сектор на еврозоната, които се съмняват в ефективността на онлайн режима на дигиталното евро. Тази тема коментира Ивайло Николов, макроикономист и финансист, в предаването „В развитие“ на Bloomberg TV Bulgaria.

Той поясни, че докладчикът по темата за дигиталното евро – евродепутатът от Европейската народна партия Фернандо Наварете, който е скептик – в началото на миналия месец публикува много обстоен доклад, в който законодателят подкрепя офлайн варианта на дигиталното евро, но е против онлайн варианта. При него трансакции от сметка към сметка минават през сетълмента на Европейската централна банка (ЕЦБ), докато офлайн режимът залага на плащания тип „устройство към устройство“, например чрез дигитален портфейл в телефон, подобно на безконтактните плащания, без нужда от постоянна интернет връзка.

„Аргументът в полза само на офлайн варианта е, че така информацията остава само между купувача и търговеца и се изключва централната обработка от ЕБЦ. Според защитниците на тази позиция това предлага по-голяма защита на личните данни“, поясни Николов.

Според него се поставя и въпросът каква е добавената стойност на онлайн варианта, след като европейски търговски банки изтъкват, че вече съществуват системи, които позволяват незабавни и трансгранични плащания, и освен това разработват паневропейски решения, чиято цел е да намалят зависимостта от американските картови оператори.

По думите на финансиста от тази гледна точка банките не виждат ясен смисъл конкретно от онлайн варианта на дигиталното евро. „Разбира се, те имат и други мотиви – опасения от загуба на пазарен дял и значителни разходи по внедряването“, добави той. 

Николов сравни и разминаването в оценките, като ЕЦБ оценява разходите за банковия сектор на около 6 млрд. евро, докато проучване на PricewaterhouseCoopers, поръчано от самите банки, посочва за суми до 30 млрд. евро.

Финансистът посочи, че в края на октомври ЕЦБ обяви график, според който дигиталното евро може да стане реалност през 2029 г., при условие че бъде приета необходимата правна рамка.

„Ако регламентът бъде приет, което се очаква да бъде догодина, през 2027 г. ще има пилотна фаза с пилотни трансакции, а през 2029 г. – евентуално реално въвеждане. Публикуван е и документ със стандарти и процедури, които изясняват детайлите по техническата страна на проекта“, обясни Николов.

Според Николов, ако има риск той е свързан с евентуално масово прехвърляне на средства от банкови депозити към дигитално евро. Затова са заложени защитни механизми като лимит на държането от физически лица на обсъждани стойности между 500 и 3000 евро.Финансистът обясни, че на 10 октомври ЕЦБ публикува анализ, при който се разглеждат различни сценарии – при различни лимити, при различно поведение на домакинствата и банките, като в най-лошия сценарий се говори за потенциално изтегляне на около 700 млрд. евро от банковата система. „Въпреки това „заключението е, че дори при този сценарий не се очаква спад под критичните нива на ликвидност. По отношение на доходността дори се допуска възможност за положителен ефект“, заяви Николов. Това, по думите му, ще се дължи на компенсиращ ефект от намаляването на кеша в обращение при сегашните трендове за дигитализация на финансовите услуги.

Прави ли се дигиталното евро „по-слабо“? Ще бъдат ли засегнати интересите на търговските банки при въвеждане на дигиталното евро? Има ли рискове при масовото използване на стейбълкойни? Как ще се отрази емитирането на активи от стейбълкойни на пазарите на ДЦК в САЩ след приетото през лятото законодателство по Закона GENIUS?

Вижте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.