Европа може би трябва да тръгне на валутна война, за да отслаби еврото

Шест месеца след като администрацията на американския президент Доналд Тръмп започна хаотичната си глобална митническа кампания, еврозоната преодолява бурята, смята председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард. Няма икономически шок. Инфлацията е под контрол. Споразуменията за митата донесоха облекчение. А доверието на инвеститорите в еврото го изстреля до четиригодишен връх спрямо водещите валути. Но силата на общата валута представлява заплаха за растежа на блока, пише редакторът на Bloomberg Лионел Лоран.

Кризисни зони като Испания и Гърция са в добро състояние, но Германия и Франция формират половината от брутния вътрешен продукт на еврозоната, а икономиките им започват да проявяват слабости. Увеличаващите се търговски бариери оказват натиск върху германските износители. Bloomberg Economics не очаква подобрение в следващите месеци и предвижда Германия да отбележи почти нулев растеж през втората половина на годината. В същото време Франция се задъхва от политическа криза и бюджетна несигурност, които възпрепятстват инвестициите. Последният път, когато Франция се похвали с инфлация под 2% и растеж под 1%, ЕЦБ намали основните лихви под нулата.

На този фон силата на еврото изглежда по-проблематична. Поевтиняването на долара с 11,8% спрямо общата европейска валута през тази година изглежда все по-силно обусловено от позиционирането на инвеститорите, тъй като Белият дом насърчава отслабването на местната валута като път към просперитет. Това има болезнен страничен ефект, засилвайки натиска от митата, който прави износа от еврозоната по-малко конкурентоспособен. Още по-очевидно е поевтиняването на китайския юан с 16,4% спрямо еврото през последните три години, което отразява решимостта на Пекин да поддържа работата на износния си двигател за сметка на Европа. Търговската война се губи и на двата фронта.

ЕЦБ изглежда не бърза да реагира. От една страна, официално централните банкери във Франкфурт нямат мандат да се прицелват в обменните курсове. От друга страна, вероятно те нямат и желание да подражават на Швейцарската национална банка, която разполага с 42 млрд. долара в американски технологични акции – част от инструментариума, който донесе на Берн остри критики от Тръмп за „валутни манипулации“. Традиционно те също така виждат положителните страни на по-силното евро като средство за контрол на инфлацията и допълнителен плюс към статута на резервна валута.

Но натискът може само да се увеличи. Анализаторите очакват еврото да продължи да поскъпва, а неговите отрицателни ефекти, които задушават растежа, ще станат по-трудни за игнориране. Заместник-председателят на ЕЦБ Луис де Гиндос изрично заяви, че стойност на еврото над 1,20 долара – в сравнение с около 1,17 долара в момента – „ще направи нещата много по-сложни“. Най-уязвими са правителствата с ограничени финансови средства и ниска популярност, които се затрудняват да реализират нещо, близко до визията на Марио Драги за по-сплотен и по-бързо растящ континент, продължавайки с по-голямо съвместно емитиране на дълг, за да изградят технологичните, отбранителните и инфраструктурните активи на бъдещето.

Това, което Лагард и нейните колеги трябва да направят – и което дори и Швейцарската централна банка не може – е да се откажат от самодоволството и да използват възможностите, с които разполагат, за да намалят още лихвените проценти. Швейцарските лихви са на нула, а референтната лихва в еврозоната е 2%. Ястребите* ще тръбят, че това ще разпали инфлационните настроения, но това е трудно да се съпостави с наплива от китайски стоки, достигащи европейските брегове, с последните разочароващи икономически данни и, разбира се, със силата на еврото. Търговските споразумения не са променили толкова много перспективите, както посочи шефът на литовската централна банка Гедиминас Шимкус.

Това са необичайни икономически времена. Вашингтон изпреварва Брюксел в защитата на интересите си, а Пекин изпреварва Берлин в конкуренцията. Валутите сега са продължение на политиката с други средства. Преодоляването на валутната буря няма да донесе много утеха, ако европейските фирми продължат да инвестират милиарди в САЩ, докато над главите им летят руски дронове. Докато еврозоната набира геополитическа сила, поне нека валутата ѝ бъде по-слаба.

*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“.