Може ли алуминият да се превърне в новата мед?

Металите блестят на пазарите и алуминият може би е следващият, който се насочва по този път.

Златото премина границата от 4 хил. долара за тройунция през миналата седмица, а среброто е близо до рекордно високи ценови равнища. Платината поскъпва с около 80% от началото на годината.

Освен благородните метали, индустриалните метали като медта се представят силно през последните няколко години. Алуминият, въпреки многото си полезни свойства, е до голяма степен пренебрегван, но това може да се промени, пише The Wall Street Journal.

Алуминият е в излишък през по-голямата част от последните две десетилетия, тъй като Китай – най-големият доставчик и потребител на метала в света, агресивно увеличи производствения си капацитет благодарение на евтината енергия от въглища. Това помогна за задържането на цените, дори когато търсенето се увеличи. Цените на алуминия се повишават с около 44% през този период, докато медта поскъпна с над 160%.

Това може да обясни липсата на интерес към инвестиции, свързани с алуминий. Борсово търгуваният продукт на WisdomTree, свързан с алуминия, има по-малко от 40 млн. долара активи под управление, докато медният продукт на мениджъра на фондове – над 1 млрд. долара.

Акциите на производители на алуминий като Alcoa и Norsk Hydro се търгуват на по-малко от 13 пъти печалбата за 12-месечния бъдещ период – значително под същия показател за компании с експозиции към медта, Glencore и Southern Copper (близо 30 пъти).

Излишъкът на метала обаче се очаква да се превърне в дефицит, тъй като Китай се приближава до самоналожения таван на капацитета от 45 млн. тона годишно, определен от Пекин.

Анализатори от Citi очакват бърз спад на световния излишък на първичен алуминий до 2026 г., а след това дефицит от около 1,4 млн. тона, или около 2% от първичното потребление, като се започне от 2027 г. Wood Mackenzie например очаква дефицит от 2028 г., който да продължи около пет години, според Удай Пател, старши мениджър изследвания в енергийната изследователска фирма.

Бокситовата руда, основният източник на алуминий, е в изобилие в земната кора. Превръщането ѝ в алуминий обаче изисква много електроенергия. Рафинираният междинен продукт на рудата – алуминиев оксид, трябва да премине през електролиза в топилня, за да се разкъса силната връзка на алуминия с кислорода. Нова алуминиева топилня използва подобно количество електроенергия всяка година като американските градове Бостън или Нашвил, според Алуминиевата асоциация.

Металът няма същата проводимост като медта, но е по-лек и има ценни приложения в електричеството и електрическите превозни средства. Електромобилите са най-големият източник на търсене на алуминий в енергийния преход, според данни на Wood Mackenzie.

Металът е подходящ за електрически превозни средства, защото има високо съотношение якост-тегло и може да помогне за намаляване на теглото на автомобила и да удължи пробега. Електромобилите средно съдържат около 150 паунда (70 кг) повече алуминий от автомобилите с двигател с вътрешно горене, според доклад на CRU Group.

Алуминият е важен компонент и в някои автомобили с бензинов двигател. Пикапът F-150 на Ford, най-продаваният автомобил в Америка, е един от най-големите потребители на метала в автомобилната индустрия. Ford премина към използване предимно на алуминиева каросерия на камиона преди повече от десетилетие, за да намали теглото на превозното средство.

Скорошен пожар в завод за валцоване на алуминий в Ню Йорк, който произвежда около 40% от алуминия за автомобилната индустрия на САЩ, причини срив на акциите на Ford. Инцидентът отразява по-дълбоката структурна крехкост на пазара, казва анализаторът на Wood Mackenzie Шашанк Шрирам. Топенето в САЩ е намаляло поради високите разходи за енергия, а също така има хроничен недостиг на инвестиции във валцоване, екструдиране и довършителни работи, добавя той.

Според BloombergNEF алуминият е и вторият по големина метален вложен ресурс в слънчевата енергия след стоманата. Според консултантската фирма за стоки SFA (Оксфорд), металът се е превърнал в заместител на медта в електропроводите, защото е по-евтин, по-лек и има адекватна проводимост.

Друг нарастващ случай на приложение са центровете за данни, където алуминият се използва в радиатори, охладителни системи и в самите конструкции.

Нарастващата цена на медта – поскъпването само тази година е 20%, е друга причина, поради която търсенето на алуминий може да се увеличи. Минният гигант BHP посочва, че съотношението между цените на медта и алуминия трябва да бъде около 3,5 до 4 пъти по-голямо, преди да има по-голямо заместване с алуминий. Днес медта е около 3,9 пъти по-скъпа от алуминия.

Дори когато търсенето се очаква да скочи, предлагането на алуминий вероятно ще бъде ограничено от електричеството.

Китай, най-големият доставчик в света, е малко вероятно да отмени ограничението си за производство на алуминий, според Уеню Яо, стратег по металите в Citi. Според нея има две основни причини за това. Първо, страната се заема сериозно с ограничаването на въглеродните емисии и дава приоритет на висококачествени индустрии като изкуствения интелект, който сам по себе си е голям потребител на енергия.

Други потенциални страни производителки, като Индонезия например, също са ограничени от електроенергията. Новите топилни предприятия вероятно ще изискват нови електроцентрали, които да работят с въглища, а западните банки нямат особен апетит да финансират такива проекти, посочва Яо.

Амбициите на Америка за изкуствен интелект също правят малко вероятно местните топилни предприятия да се върнат към предишната си слава. Alcoa, която управлява две от четирите топилни предприятия, които все още работят в САЩ, заяви на индустриална конференция през септември, че трябва да се конкурира с технологични компании като Amazon.com и Microsoft за договори за електроенергия.

Технологичните гиганти са готови да плащат над 100 долара за мегаватчас за електроенергия. За да управлява икономична топилня, Alcoa се нуждае от цени в диапазона от 30 долара за MWh, коментира главният финансов директор на компанията Моли Биърман на конференцията.

Скрап алуминий може да помогне, но това няма да е достатъчно. В много приложения той трябва да се смесва с първичен алуминий, за да отговаря на правилните стандарти за качество. Примесите могат да възпрепятстват ефикасното предаване на електроенергията, казва Пател от Wood Mackenzie.

Всичко това се натрупва, за да заформи перфектна буря за метала. Затова и в новия бичи цикъл на стоките алуминият може да бъде следващият горещ материал.