Русия планира първа облигационна емисия в юани на вътрешния си пазар

Русия ще емитира първата си облигационна емисия в юани за вътрешния си пазар, съобщават източници на Ройтерс. Причината е, че в местния бизнес (основно износителите на енергоресурси) и местните банки са се натрупали сериозни суми в юани. Емисията е планирана за началото на декември и е насочена към широк кръг инвеститори, отбелязва още агенцията. Друг източник потвърждава информацията и допълва, че е имало срещи между представители на Министерството на финансите и руски банки, на които е презентирана възможностите на емисията.

Според Ройтерс Русия разработва и план за достъп на китайски инвеститори до руски активи. Преговорите обаче досега не са довели до резултат, макар и близките отношения между двете страни.Източник на агенцията в руското Министерство на финансите е потвърдил информацията и отбелязва, че скоро може да има резултат от разговорите.

По официални данни на финансовия министър на Русия Антон Силуанов 90% от търговията между Китай и Русия се извършва в юани и рубли, но не уточни какъв е делът на рублите и какъв на китайската валута. Търговските отношения между двете страни се изчислява на 245 млрд. долара.

Емисията ще бъде пласирана на Московската фондова борса (MOEX), допълва още Ройтерс. Вероятно ще предизвика голям интерес от големите енергийни компании, които са натрупали голяма сума в юаи по банковите си депозити.Това ще намали натиска за банковата система, казват анализатори.

Китай купува руски енергоресурси за 120 млрд. долара годишно

Китай е основен търговски партньор на Русия и най-големият купувач на руските енергийни ресурси. Според данни на украинското външно разузнаване покупките се изчисляват на 120 млрд. долара годишно. "Това е огромна сума", посочи украинският президент Володимир Зеленски пред журналисти в Киев. Според изчисленията на Киев санкциите на САЩ срещу "Лукойл" и "Роснефт" ще костват на Русия 50 млрд. долара през 2026 година.

Дефицитът, който ще се формира в руския бюджет през 2026 година, ако бъдат спазени всички мерки на Запада, ще бъде в размер на 100 млрд. - 130 млрд. долара. Плановете на Русия са да похарчи за войната в Украйна 210 млрд. долара - за производство на дронове, ракети, снаряди и т.н., сочат още данните на Киев.

Канада, САЩ, ЕС, Австралия и Япония са намалили до максимум, или съвсем са спрели покупките на руски петрол. В същото време Китай, Индия, Турция и страни от Централна Азия са увеличили покупките на петрол след началото на войната.

Според външния министър на Украйна Андрий Сибиха санкциите на Запада към ограничаването на източниците за финансиране на руската военна машина, както и за ограничен достъп до стоки с възможна двойна употреба на стоки, имат прогрес. Но по отношение на санкциите срещу близките до президента Владимир Путин тенденцията е точно обратната и дори има олигарси, изваждани от списъка със санкционирани лица.