Санкциите на САЩ изправят на нокти купувачи на руски петрол, но какво означават за България?

Санкциите на САЩ срещу "Роснефт" и "Лукойл" притеснява купувачите на руски петрол. Според Bloomberg двете компании са отговорни за около 50% от износа на руски петрол, или към 3,1 млн. барела дневно. "Роснефт" е и водещ износител на петролни продукти, макар че в момента износът е забранен заради ударите на украинските дронове по руските рафинерии. Сред засегнатите са и едни от големите съоръжения на "Роснефт".

Късно снощи стана ясно, че Министерството на финансите на САЩ включват "Роснефт" и "Лукойл" в своите санкционни списъци. В съобщението бяха добавени 34 дъщерни компании на двете дружества, но също така в текста е записано, че мерките се отнасят и до компании с 50% и по-голямо пряко или непряко участие в дружеството. Мерките ще влязат в сила от 21 ноември, уточниха още от институцията.

В списъка липсва "Лукойл Нефтохим" и няма ясни указания какво означава решението на САЩ за българската рафинерия. Българският премиер Росен Желязков обаче потвърди съмненията, че ефект ще има, но той вероятно ще е по-скоро финансов. Рафинерията косвено е собственост на руската "Лукойл" и имаме срок до 21 ноември да вземем решение, както и да извършим необходимите трансакции, за да решим този проблем, обясни Желязков преди началото на Европейския съвет в Брюксел. Решението ще бъде взето заедно с ръководството на рафинерията, уточни той и не изключи да влезе в сила процедурата за назначаване на "особен управител", която беше предвидена преди време в законодателството и представлява взимането на контрола над рафинерията от страна на държавата.

Според него няма никаква заплаха за производството и доставките на горива, защото в рафинерията не се преработва руски петрол. Компанията обаче може да бъде засегната от финансовия аспект на санкциите - проблеми с разплащания с клиенти и т.н. Доставките на петрол са обезпечени, и то не само за сега, но и в дългосрочен план, категоричен беше още Желязков.

От Българската народна банка (БНБ) съобщиха, че не виждат кредитен риск за банковата система на страната, но потенциално засегнатите са големи стопански предприятия, които са клиенти на банките. В специално съобщение централната банка отбелязва, че всяка кредитна институция в страната самостоятелно ще вземе решения относно своите договорни взаимоотношения с потенциално засегнати клиенти, базирайки се на правната рамка на ЕС, разпоредбите за международните санкции и правилата за изпиране на пари.

Индия анализира договорите си, китайски компании чакат трудности

Санкциите на САЩ обаче могат да окажат съществено въздействие върху Индия и Китай, които след началото на войната в Украйна се превърнаха в основен пазар за руския петрол. По данни на Bloomberg през миналата година Китай са внесли 100 млн. тона руски петрол, или към 20% от общия внос. Промишлени предприятия в някои части на страната обаче са изцяло зависими от руския петрол сорт ESPO, получаван по дългосрочен договор между "Роснефт" и китайската държавна компания China National Petroleum Corp. и през тръбопроводи.

Друг основен купувач на руски петрол е Индия. Според изявленията на американския президент Доналд Тръмп Ню Делхи ще спре покупките на руски петрол заради допълнителните мита от 25% за вноса на индийски компании в САЩ. Но търговците на този етап не съобщават за значително намаление.

Ако компаниите от двете държави решат да се съобразят със западните санкции, то те ще трябва да потърсят алтернативи - от Близкия изток, Африка и други източници. Ако решат да продължат да купуват руската суровина, рискуват вторични санкции, отказ от предоставяне на банкови услуги и т.н.

Всичко зависи от това какво ще направят САЩ оттук нататък, коментира Едуард Фишман, бивш служител в Държавния департамент на САЩ, отговарящ за санкционната политика. "Дали САЩ ще наложат вторични санкции за китайски банки, търговци от Обединените арабски емирства и индийските рафинерии, които оперират с "Роснефт" или "Лукойл"?, написа той в социалната мрежа Х.

Според публикация в Ройтерс в момента индийски компании анализират договорите си за доставка на руски петрол, за да се уверят, че покупките им не идват директно от някоя от двете компании под санкции.

На този етап е трудно да се оценят ефектите от тези санкции. Говорителят на Министерството на външните работи на Русия Мария Захарова неглижира заплахите и обяви, че те няма да повлияят на Русия. "Нашата страна изработи устойчив имунитет срещу западните ограничения и продължава уверено своето икономическо развитие и политически потенциал", заяви тя по време на брифинг в Москва, цитирана от ТАСС.

Преди началото на Европейския съвет премиерът на Белгия Барт де Вебер коментира, че мерките на САЩ, както и съгласувания 19-и пакет със санкции на ЕС са един начините да бъде оказан натиск срещу руския президент Владимир Путин да преговаря за мир. Той беше категоричен, че ЕС има алтернативни източници на енергоресурси - например от Близкия изток, когато бъдат спрени доставките на руски енергоресурси.

Политическо решение за финансирането на Украйна

На днешното заседание ще се потърси политическо решение за финансова подкрепа на Украйна през 2026 г. и 2027 г., анонсира председателят на Европейския съвет Антониу Коща. Той отказа да назове източници, защото днес просто ще бъде взето политическото решение, но един от възможните източници са замразените руски активи.

Все още не виждам правни основания да бъдат използвани руските активи, обясни Де Вебер. Той посочи, че дори и по време на Втората световна война средствата на нацистите в чужди банки не са били изземвани и такова действие трябва внимателно да бъде анализирано.

Белгия, където всъщност са повечето замразени руски активи, е против предложението за т.нар. "репарационен заем", чрез който Украйна да получи 140 млрд. евро с гаранции от страните от ЕС. Киев ще има ангажимент да върне парите, ако Русия се съгласи да плати за разрушенията от войната. Ако се стигне до този вариант, всички държави в ЕС трябва да са солидарни при предоставянето на гаранции, отговорността не бива да е само на Белгия, допълни още белгийският премиер.

Росен Желязков също потвърди, че най-важното е правната сигурност и очаква доклада на Европейската централна банка (ЕЦБ) и на правната комисия на Европейската комисия за казуса. Важен е и ангажиментът на Г-7, допълни още той.