Норвегия замразява етичните съображения за инвестиции на инвестиционния си фонд

Норвежкият парламент гласува за поставяне на пауза на етичното излизане от инвестиции на суверенния си инвестиционен фонд в размер на 2,1 трлн. долара. Решението ще важи, докато се преразглеждат правилата за инвестиране – исторически момент за най-големия държавен инвестиционен фонд, който повдига фундаментални въпроси за подхода спрямо ESG.

Правителството на Работническата партия в Осло разчита на гласове от консервативната опозиция за приемане на мярката, която ще позволи на фонда да запази дялове в компании като Microsoft, Amazon.com и други технологични гиганти. В рамките на сегашните разпоредби връзките на фирмите с израелската война в Газа можеше да принуди фонда да излезе от инвестициите си.

Това е първият път в историята на фонда, когато Норвегия прекратява дейността на съвета по етични въпроси. Сега, когато насоките за инвестиране са поставени на пауза, норвежките власти отварят вратите пред нова епоха за инструмента с дялове в над 8500 компании, чиито действия се следят от мениджъри на активи по целия свят.

Според Сесили Хелествайт, един от петимата членове на етичния съвет, сега остава отворен въпросът каква роля ще играе консултативният съвет. „Ако поставим на пауза нашата регулярна работа, това без съмнение ще има последици“, коментира тя за Bloomberg. Не е ясно колко големи и какви биха били те.

Скорошни решения на фонда, които са били базирани на насоки от етичния съвет, привлякоха критики от САЩ. През август фондът премахна гиганта Caterpillar от портфолиото си, посочвайки доставките на компанията на булдозери за Израел, използвани по-късно в палестинските територии.

Ключови лица от Републиканската партия в САЩ впоследствие призоваха за ответни мерки като налагане на визови ограничения за мениджъри на фонда. Те също така поискаха наказателни мита за Норвегия в допълнение към 15-те процента, въведени вече от администрацията на президента Доналд Тръмп.

Норвежките законодатели, подкрепили решението за прекратяване на работата на етичния съвет, са били „без съмнение“ мотивирани от страх от реакция на Тръмп, коментира Ингрид Фиска, депутат от норвежката Социалистическа лява партия.

Norges Bank Investment Management, която управлява фонда, оперира с мандат, даден от Норвежкия парламент и с етични насоки по въпроси, вариращи от мини до климатични промени. Етичният съвет прави оценка на портфолиото периодично и дава препоръки за изключването или наблюдението на дадени компании.

Когато парламентът гласува за замразяването на дейността на съвета във вторник, също така се съгласи да преразгледа и мандата на фонда след поредица напрегнати дебати за ролята на инструмента.

Работническата партия, която управляват самостоятелно, бе подкрепена от дясната опозиция, получавайки мнозинство за одобряване на замразяването. Повечето от обичайните съюзници на управляващите бяха против решението.

Финансовият министър Йенс Столтенберг, бившият генерален секретар на НАТО, поиска преразглеждане на насоките за работа на фонда миналия месец. Той посочи, че „етичните съображения все още ще важат“ при взимането на инвестиционни решения на фонда въпреки прекратяването на работата на съвета в изказване за местната телевизия NRK във вторник.

През юли специалният рапортьор на Съвета по човешки права към ООН Франческа Албанезе публикува доклад, който критикува американски компании, включително Alphabet, Amazon, Microsoft и Palantir Technologies за участие в израелската икономика, като се имат предвид обвиненията в апартейд, военни престъпления и геноцид спрямо палестинските територии и отговорът на атаката от 7 октомври на „Хамас“. След публикуването на доклада САЩ наложиха санкции срещу Албанезе.