Днешният петролен шок не прилича на повторение на стагфлацията от 70-те години

Картината се променя съществено на шестмесечната граница. Златото продължава да поскъпва, като ръстът достига средно 19%. Акциите спират и отстъпват. Междувременно петролът връща по-голямата част от първоначалния си скок, тъй като предлагането се коригира и непосредствената премия за страх намалява.

Тактическото значение е ясно: търгувайте с петрол на фона на шока, притежавайте злато през несигурността. Премията за геополитически риск е реална, но преходна при петрола. При златото то е склонно да кристализира в нещо по-трайно - отражение на по-дълбоки опасения относно доверието в долара, фискалните траектории и надеждността на хартиените средства за съхранение на стойност.

По-голямата история: От хартиени активи към реални

Ако погледнем по-далеч, движенията на цената на петрола започва да изглежда като една глава от по-голяма история, а пазарите едва сега започват да оценяват цените.

През по-голямата част от 2024 г. и 2025 г. пазарът на акции имаше един-единствен наръчник: купувайте изкуствен интелект. Капиталът неуморно се вливаше в малка група от технологични платформи с мегакапитализация – компаниите, които харчат милиарди за изграждане на капацитет за изкуствен интелект.

През 2026 г. наръчникът тихомълком се промени. Най-печеливши вече не са компаниите, които харчат за изкуствен интелект. Това са компаниите, които изграждат физическата инфраструктура, която прави изкуствения интелект възможен – полупроводници, материали, енергийни системи, промишлени вериги за доставки. Новите къси позиции се групират около технологичните платформи, които са изправени пред нарастващи разходи и структурно нарушени приходи от софтуер.

Това не е просто ротация на секторите. То отразява по-дълбоко преоценяване на десетилетия дисбаланс.

В продължение на години капиталовите пазари систематично възнаграждаваха компании, които консумират ресурси, и подценяваха индустриите, които ги произвеждат. Бизнес моделите с ниско съдържание на активи привличаха премийни оценки. Физическите икономически предприятия бяха третирани като наследени индустрии.

Физическата икономика обаче така и не изчезна, а нейната централна роля сега се ускорява, не намалява. Глобалното изграждане на изкуствен интелект зависи от електричеството. Електрификацията на транспорта и промишлеността изисква мед в мащаб, който съществуващите доставки не могат да посрещнат.

Реиндустриализацията, водена от пренасочване на веригата на доставки, разходи за отбрана и политика за енергийна сигурност, изисква стомана, критични минерали и инженерен капацитет, който е изпразнен в продължение на три десетилетия офшоринг. Енергийната сигурност, сега политически приоритет от първостепенен ред във всяка голяма икономика, изисква инвестиции в местна производствена инфраструктура, които бяха отлагани с десетилетия.

Всички тези тенденции се свеждат до едно заключение – материалите и енергията, които захранват реалната икономика, са оскъдни, в тях не се инвестира достатъчно, а те са все по-търсени. Когато капиталът започне да разпознава многогодишен дефицит на доставки на стратегически критични стоки, преоценката може да е драматична и устойчива. Първоначалните ценови движения на медта, златото, урана и енергийната инфраструктура тази година може да са ранни сигнали точно за такъв вид преоценка.

Инвестиционното значение: Структурна промяна, а не тактическа търговия

Наративът за стагфлацията представя настоящия момент като проблем, който трябва да се издържи – период на болка преди връщането към нормалността. Тази рамка е погрешна и в двете посоки. На първо място, тя преувеличава макроикономическия риск. Икономиката не е счупена, инфлацията не е затвърдена и растежът не се срива. Условията за класическа стагфлация не са налице.

Наративът за стагфлацията също така подценява структурната възможност. Ако това е ранната фаза на устойчива ротация от хартиени активи към реални – от цифрови платформи към физическата икономика, която ги подкрепя, тогава инвестиционният наръчник не е за защита. Става въпрос за позициониране.

Дългата страна на тази търговия не е сложна: строители пред купувачи, физическа инфраструктура пред цифрови платформи, оскъдни твърди активи пред изобилните финансови.

Историята показва, че когато тези ротации започнат, те са склонни да продължат по-дълго и да отиват по-далеч от очакваното от консенсуса. Цикълът на недоинвестиране в стоките продължава от близо петнадесет години. Попътните ветрове на търсенето – потребление на енергия от изкуствен интелект, електрификация, реиндустриализация, са структурни, а не циклични.

Това не са 70-те години на миналия век, но може би започва нещо друго значимо – продължителна промяна в режима, при която физическата икономика си връща мястото в центъра на капиталовите пазари и възнаграждава инвеститорите, които са разпознали тенденцията рано.