Днешният петролен шок не прилича на повторение на стагфлацията от 70-те години

Скокът в цените на петрола заради войната между САЩ и Израел, от една страна, и Иран, от друга страна, съживи страховете от стагфлация. Тези страхове са неоснователни. Това, което пазарите всъщност могат да оценят, е структурна промяна в режима – от активи на хартия към реални активи, пише Investing.com.

Всеки път, когато цената на петрола се покачва, думата стагфлация изплува на повърхността. Това се случи през 2022 г. Случва се отново и сега. Рефлексът е разбираем - петролът е инфлационен по природа и по-високите разходи за енергоносители се отразяват на растежа.

Сравнението със 70-те и началото на 80-те години на миналия век, период на стагфлация съгласно класическото определение, изисква много по-голямо внимание, отколкото позволяват повечето заглавия.

Стагфлацията в класическата си форма е токсична и устойчива комбинация: вкоренена инфлация, която е доста над целевата, стагнира или свива икономическото производство. Липсват политически инструменти, способни да прекъснат цикъла, без да влошат нещата. САЩ през 1973 г. и отново през 1979 г. отговаряха на всички тези условия едновременно. Днес не е така.

Контролирана инфлация, доверие в централните банки

Да започнем с инфлацията. През 70-те години на миналия век средният ръст на индекса на потребителските цени е над 7% през по-голямата част от десетилетието, с пикове над 13% през 1979 г. Инфлацията тогава е структурно състояние, вградено в заплатите, очакванията и енергийната политика.

Днешната инфлация, макар и повишена спрямо ерата след 2008 г., намалява спрямо пика си от 2022 г. и остава далеч по-контролирана. Централните банки имат доверие, което им липсваше по времето, когато Артър Бърнс ръководи Федералния резерв. Инфлационните очаквания остават стабилни. Това не е незначителна техническа разлика – това е основна разлика.

След това идва растежът. Реалният БВП продължава да се разраства със солидни темпове. Пазарът на труда, макар и да търпи известни поражения, не е в свободно падане.

Корпоративните печалби, с изключение на няколко сектора, чувствителни към лихвените проценти, се задържат. Двигателят на потреблението – задвижван от все още зает, все още харчещ потребител, не е спрял. Петролният шок е насрещен вятър, а не спусък за рецесия, когато основната икономика работи на фундаментално стабилна основа.

Накрая, да разгледаме контекста на предлагането. Петролните шокове от 70-те години на миналия век бяха продукт на умишлени ембаргота на ОПЕК, насочени към западните икономики. Тогава се разигра политически мотивирано задушаване на стока, за която на практика няма заместител и никаква вътрешна алтернатива.

Днес САЩ всъщност са най-големият производител на петрол в света. Шистовата революция коренно промени уравнението на предлагането. Шокът в Иран повишава цените, но не повтаря структурната уязвимост, която превърна 1973 г. в цивилизационен разрив.

Истината е, че има възходящ инфлационен натиск от страна на енергетиката и има известно забавяне на растежа в периферията. Стагфлацията обаче, като икономическо състояние, изисква повече от скок на цените на петрола. Тя изисква разбита икономика, каквато в момента няма.

Какво ни казва петролният шок: Търгувайте със скока, овладейте промяната

По-поучителният въпрос не е дали това е стагфлация, а какво всъщност сигнализира петролният скок за посоката, в която се насочват пазарите.

Историята предлага полезен модел. През последните деветдесет години големите геополитически сътресения са довели до последователна последователност на стоковите и фондовите пазари. През първите три месеца след сътресението петролът е най-добре представящият се основен актив, като поскъпва средно с около 18%. Златото печели около 6%. Акциите следват с умерен ръст от 4%, често с облекчение, че шокът не е бил по-лош.

(Продължава на следващата страница)