Доналд Тръмп няма нито съюзници, нито лостове, с които да спре петролния шок

Войната на САЩ и Израел в Иран навлезе в третата си седмица, а американският президент Доналд Тръмп изглежда изчерпа повечето варианти да облекчи натиска върху пазара на петрол, пише в коментар колумнистът на Ройтерс Рон Бусо. В последните дни Вашингтон предприе редица мерки, една от най-дискутираните стана вдигането на санкции срещу руския петрол.

Става дума за сериозни количества, пише Бусо, и посочва, че според изчисленията на Kpler в танкери в открити води има 245 млн. барела петрол и петролни продукти с руски произход. Но макар и съществено, това количество реално не се отразява на пазара, защото повечето западни държави засега не вдигат санкциите, а Китай, Индия и Турция така или иначе и досега купуваха руски петрол.

Според медийни публикации при дискусия за санкциите срещу руския петрол в Г-7 всички са били против идеята на САЩ. Засега и европейските страни запазват ембаргото срещу Русия, макар че предприемат мерки за подкрепа на потребителите срещу скъпите горива. Германският канцлер Фридрих Мерц отбеляза, че проблемът на пазарите не е количеството петрол, а цената.

Доказателство за това е, че търговците почти не обърнаха внимание и на безпрецедентното освобождаване на 400 млн. барела петрол от резервите на Международната агенция за енергетика (МАЕ). От тях САЩ ще предоставят 172 млн. барела, което ще остави само 100 млн. барела в резерв за спешни действия, посочва още Бусо. САЩ притежават общо 415 млн. барела петрол в своите стратегически запаси.

На фона на тези мерки пазарът явно показва, че очаква перспектива за отварянето на Ормузкия проток. Засега с действията си САЩ удържат цената на петрола около нивото от 100 долара за барел, което не устройва особено президента преди междинните избори в САЩ през ноември.

САЩ останаха без съюзници

Затова и в последните часове Тръмп започна да призовава останалите държави да се включат в усилията да бъде отворен Ормузкият проток, през който преминава около 20% от петрола на пазара. Ройтерс отчита, че държавите в Близкия изток, които имат възможност, пренасочват част от добивите си. Това са например Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства (ОАЕ), но дори и така има недостиг от 15 млн. барела на ден. Това е прецедент за световните пазари от времето на Втората световна война насам.

CNBC коментира, че въпреки призивите, и дори заплахите на Тръмп за отмяна на срещата със Си Дзинпин през април, на този етап един от основните съюзници на Вашингтон - Великобритания, съобщи, че няма да участва във войната на САЩ и Израел, но ще работи с европейските си партньори и други съюзници за дипломатическо решение на кризата. Изявлението беше направено от премиера Киър Стармър, който също така критикува действията на САЩ спрямо Украйна, която остава приоритет за Лондон.

Въпреки коментарите има данни, че Великобритания се готви да изпрати миноносец в Персийския залив, но в защита на европейските си партньори, а не за участие в операцията срещу Иран, допълва Bloomberg. 

Агенцията отбелязва още, че искането на САЩ към Китай да се включи с военни кораби е много чувствителна тема в Пекин и вниманието на анализаторите е дали президентът Си Дзинпин ще се реши да използва за първи път военна сила за своите геополитически цели. На този етап изглежда, че Китай няма да се присъедини към САЩ - държавни медии в страната отбелязаха, че искането изглежда опит на Тръмп да "разпредели риска, във война, която САЩ започнаха и не знаят как да приключат".

Засега няма сигнали и от други държави, че ще изпратят военни кораби, които да съпровождат танкерите, преминаващи през Ормузкия проток. САЩ признаха, че няма да се справят сами със задачата. Транспортните компании не откликват на заявленията, че САЩ ще покрият финансовите разходи за застраховките на преминаващите през протока кораби.

Полският външен министър Радолав Сикорски пък коментира, че ако има искане към НАТО, то ще бъде разгледано.

Според Едуард Фишман, директор на Съвета за международни отношения, отбелязва пред CNBC, че повечето държави, които се смятат за съюзници на САЩ, сега не бързат да се включат. Според него американският президент не е съгласувал удара по Иран с Европа и Азия, които ще бъдат много по-засегнати от криза с петрола от Близкия изток, отколкото САЩ, но сега иска от тях подкрепа, за да бъде решен този проблем. Нещо повече - срещу тези държави, макар и съюзници, бяха наложени огромни мита, за да бъдат принудени да правят това, което иска Вашингтон.

Сега те се питат дали ще получат отстъпки, а в отговор американският президент заяви: "Независимо дали ни подкрепят, или не, мога да ви уверя и им казвам: Ще го запомним".

Доналд Тръмп критикува и липсата на действия от страна на НАТО, заявявайки, че САЩ винаги са помагали на Алианса, включително и във войната в Украйна. В същото време отхвърля категорично помощ от самата Украйна, която предлага своя опит срещу иранските дронове Shahed, които Русия от години изстрелва ежедневно по украинските градове.

"Зеленски е последният човек, от когото бих приел помощ", заяви още Доналд Тръмп. Но иранските дронове не спират да поразяват американски бази в съседните на Иран държави. В понеделник (16 март) беше атакуван и резервният терминал на ОАЕ - Фуджейра, използван като алтернатива на Ормузкия проток. След удара на мястото има голям пожар, допълва CNBC.