Предпазливото решение на ЕЦБ и ескалацията в Близкия изток потопиха европейските индекси

Водещите европейски борсови индекси приключиха сесията със спадове, тъй като войната с Иран ескалира допълнително, засягайки жизненоважна енергийната инфраструктура в региона на Персийския залив, докато инвеститорите се ориентират при последните решения за лихвите на Европейската централна банка и водещия регулатор във Великобритания.

Общоевропейският индекс Stoxx 600 се понижи с 2,37% до 583,73 пункта, като всички основни борси завършиха сесията на отрицателна територия, а всички сектори с изключение на търговията с петрол и газ отбелязаха понижения.

Минните компании оглавиха загубите, отразявайки рязкото понижение на спот цената на златото и среброто, която падна съответно с 4,7% и 8%.

Акциите на европейските минни компании Antofagasta и Fresnillo поевтиняха съответно с 5,7% и 7,4 на сто.

Норвежкият петролен гигант Equinor се противопостави на по-широката тенденция, като акциите му поскъпнаха с 11% след представяне на годишния си финансов отчет.

Германският бенчмарк DAX се понижи с 2,76% до 22 852,48 пункта.

Френският индекс CAC отчете спад от 2,03% до 7807,87 пункта.

Британският измерител FTSE изтри 2,35% от стойността си, понижавайки се до ниво от 10 063,5 пункта.

Основните европейски борсови индекси в края на редовната търговия на 19 март.

Войната срещу Иран ескалира допълнително, когато Израел предприе удари по иранското газово находище South Pars, което накара Техеран да предприеме ответни ракетни атаки срещу терминал за втечнен природен газ (LNG) в Катар.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп предупреди, че ако Иран продължи да атакува енергийните съоръжения на Катар, Америка ще „взриви масово цялото газово находище South Pars.

Пазарите реагираха и на резултатите от последните заседания на ЕЦБ и Английската централна банка (АЦБ).

Регулаторът във Великобритания сигнализира, че е готов да повиши основния си лихвен процент, за да противодейства на ускоряване на инфлацията, предизвикано от конфликта в Близкия изток. Институцията обаче няма да прибързва с тази стъпка, тъй като продължителността и мащабът на прекъсването на енергийните доставки остават неясни. Затова, вместо да намали лихвите, АЦБ остави основния си лихвен процент на ниво от 3,75%, което отразява как конфликтът е променил перспективите пред икономиките по целия свят. По този начин ведомството се присъедини към решението на Федералния резерв от сряда.

Междувременно ЕЦБ очаквано запази лихвените проценти без промяна на фона на нарастващото напрежение около войната в Иран и причинения от нея рязък скок на цените на петрола. Управителният съвет взе решение да остави лихвите по депозитното улеснение, основните операции по рефинансиране и пределното кредитно улеснение на нива от съответно 2%, 2,15% и 2,40%, както очакваха почти всички икономисти и инвеститори.