ЕЦБ очаквано не промени лихвите, но влоши прогнозите си за инфлацията заради нарастващата несигурност

Европейската централна банка (ЕЦБ) очаквано запази лихвените проценти без промяна на фона на нарастващото напрежение около войната в Иран и причинения от нея рязък скок на цените на петрола.

В четвъртък Управителният съвет взе решение да остави лихвите по депозитното улеснение, основните операции по рефинансиране и пределното кредитно улеснение на нива от съответно 2%, 2,15% и 2,40%, както очакваха почти всички икономисти и инвеститори.

Войната в Близкия изток внесе много повече несигурност в перспективите, породи възходящи рискове за инфлацията и низходящи – за икономическия растеж, коментират представителите на ЕЦБ, като подчертават, че същесвено въздействие върху инфлацията в краткосрочен план ще дойде от повишение на енергийните цени.

Средносрочните последици ще зависят както от интензивността и продължителността на конфликта, така и от начина, по който енергийните цени ще засегнат потребителските цени и икономиката, казват още централните, добавяйки, че следят внимателно ситуацията и политиката ще бъде определяна според данните.

ЕЦБ представи и прогнози за инфлацията, които по изключение включват информация до 11 март – по-късна крайна дата от обичайното. Според базовата прогноза общата инфлация ще бъде на средно равнище от 2,6% през 2026 г., 2,0% през 2027 г. и 2,1% през 2028 г. Инфлацията е ревизирана нагоре спрямо прогнозите от декември, особено за 2026 г. Причината е, че цените на енергоносителите ще бъдат по-високи заради войната в Близкия изток.

Що се отнася до инфлацията без компонентите енергоносители и храни, експертите предвиждат средно равнище от 2,3% през 2026 г., 2,2% през 2027 г. и 2,1% през 2028 г. Това също надвишава очакванията от декември, главно поради факта, че по-високите енергийни цени ще намерят отражение в този показател.

Икономическият растеж ще бъде на средно равнище от 0,9% през 2026 г., 1,3% през 2027 г. и 1,4% през 2028 г., показват още очакванията. Това представлява низходяща ревизия, особено за 2026 г., отразяваща ефекта от войната върху пазарите на суровини, реалните доходи и доверието в световен план. Същевременно ниската безработица, стабилните баланси в частния сектор и държавните разходи за отбрана и инфраструктура би трябвало да продължат да подпомагат растежа, подчертава се в съобщението на ЕЦБ.

Въпреки очакванията разходите по заемите да останат стабилни през цялата 2026 г., кризата в Близкия изток почти извади политиката на ЕЦБ от „доброто място“, на което председателят Кристин Лагард и нейните колеги по-рано твърдяха, че се намират. Инвеститорите вече правят паралели между настоящия енергиен шок и кризата от 2022 г. след руската инвазия в Украйна, когато ЕЦБ се отличи с упоритата си съпротива срещу пазарния натиск за по-високи лихви. Но макар централната банка да се стреми да избегне повторение на грешките си, е малко вероятно да прибърза с повишение на лихвите.

Рязкото поскъпване на петрола до нива от около 100 долара за барел постави под съмнение стабилната инфлационна перспектива в еврозоната и съживи спомените за кризата с разходите за живот и по време на пандемията от Covid-19. Финансистите вече признаха заплахата от растящите енергийни разходи и сигнализираха, че са готови да действат, ако инфлацията започне да се задържа на по-високи нива.

Повечето наблюдатели все още предвиждат, че базираната във Франкфурт финансова институция ще поддържа депозитната си лихва на ниво от 2% до края на 2026 г. - прогноза, която остава непроменена от октомври. Малцина прогнозират повишение на лихвите тази година, а още по-малка част от анкетираните очакват поне едно намаление.

Но тази прогноза изглежда несигурна.

„Все още няма причина ЕЦБ да изпада в паника“, посочва пред Ройтерс Карстен Бржески, глобален ръководител „Макроикономика“ в ING.

„В този момент всичко е възможно - от краткотрайно повишение на цените на петрола и известни затруднения във веригите на доставки до пълномащабна енергийна криза. Големият въпрос пред ЕЦБ вече не е как да реагира при по-слаба от очакваното инфлация, а как да реагира на нов шок в цените на петрола“, добавя експертът.

Според оценки на икономистите се очаква общата инфлация в еврозоната, която се ускори до 1,9% миналия месец от 1,7% през януари, да достигне средно 2,3% през следващото тримесечие спрямо 1,9% през текущото - увеличение спрямо прогнозите от миналия месец за съответно 1,9% и 1,7%. За цялата година се очаква инфлацията да бъде средно 2% в сравнение с 1,8% според анкетата от миналия месец.

Отслабващото евро, което поевтиня с близо 3% спрямо долара от началото на войната, също може да засили ценовия натиск.

„ЕЦБ е готова и желае да действа, за да избегне повторение на инфлационния шок от 2022–2023 г. след нахлуването на Русия в Украйна. Ясното и категорично заявяване на това може да бъде най-добрият начин да се гарантира, че инфлационните очаквания ще останат стабилни“, отбелязва Марк Уол, главен икономист в Deutsche Bank.

„2026 г. не е 2022 г., но рискът инфлацията да се задържи не е пренебрежим“, казва още той.

Голяма част от несигурността е свързана с продължителността на войната. Докато президентът на САЩ Доналд Тръмп първоначално говореше за период от „четири до пет седмици“, а по-късно заяви, че тя може да приключи „много скоро“, израелският министър на отбраната Исраел Кац заяви, че бойните действия ще продължат до „постигане на победа“.

Самата Лагард обеща да гарантира, че потребителите „няма да страдат от същите инфлационни увеличения като през 2022 и 2023 г.“ Забавената реакция на ЕЦБ тогава допринесе инфлацията да надхвърли 10%.

„Важно е да се помни, че чувствителността на ЕЦБ към шокове в предлагането сега е по-висока“, казва пред Bloomberg анализаторът Анджей Шчепаняк от Nomura.

„Колкото по-дълго продължават високите цени на енергията, толкова по-голям е рискът от вторични ефекти и средносрочно влияние върху инфлацията“, добавя Пиа Фромлет от SEB.

Междувременно перспективата за икономически растеж остава стабилна. Икономиката на еврозоната, която нарасна с 0,2% през последното тримесечие на 2025 г., се очаква да расте с между 0,3% и 0,4% до 2026 г., според последната анкета на Ройтерс сред икономисти.

За цялата година се прогнозира растеж от 1,2% през 2026 г. и 1,4% през 2027 г. - перспектива, която остава до голяма степен непроменена от август.