В разрез с пазара икономистите очакват ЕЦБ да задържи лихвите без промяна до 2028 г.

Икономисти очакват Европейската централна банка (ЕЦБ) да запази лихвените проценти без промяна до края на 2027 г. въпреки засилването на инфлационните заплахи.

Проучване на Bloomberg, проведено между 6 и 11 март, показва, че само 7% от анкетираните очакват промяна до декември, а по-малко от една трета предвиждат затягане на политиката до края на следващата година. Това ги поставя в противоречие с пазарите, които очакват увеличение с четвърт процентен пункт на депозитната лихва до 2,25% до юли и предвиждат две трети вероятност за още едно увеличение до 2,5% до края на годината.

Продължителността на войната с Иран е в основата на различията, като анкетираните прогнозират, че войната с Иран ще бъде краткотрайна.

Трябва да се отчете фактът, че след приключването на анкетата новият върховен лидер на Иран аятолах Моджтаба Хаменей заяви, че Ормузкият проток трябва да остане затворен и Техеран ще потърси други фронтове във войната, ако САЩ и Израел продължат с атаките си. Междувременно президентът Доналд Тръмп заяви, че възпирането на Иран да притежава ядрени оръжия и да представлява заплаха е „от много по-голям интерес и значение за мен“ от цените на петрола.

В ЕЦБ са в повишена готовност пред перспективата за нов инфлационен шок след безпрецедентния скок на цените след руската инвазия в Украйна през 2022 г. и има заявки, че са готови да се намесят. Засега обаче централните банкери призовават за търпение, докато оценяват противоречивите сигнали за това колко дълго ще продължи конфликтът.

„Очевидно е твърде рано да се правят категорични изводи за въздействието“, заяви Бил Дивайни, старши икономист за еврозоната в ABN Amro. „Управителният съвет ще изрази бдителност по отношение на въздействието върху инфлацията и готовност да действа, ако е необходимо.“

Четирима от всеки петима анкетирани икономисти казват, че следващата стъпка на ЕЦБ вероятно ще бъде повишение – спрямо 59% в предишната анкета. Почти 60% виждат по-силни рискове от инфлация в сравнение с преди, а 70% сега казват, че надхвърлянето на целта от 2% е по-голяма заплаха от недостигането ѝ.

Въпреки тези промени в настроенията никой икономист не прогнозира промяна в депозитната лихва следващата седмица. Около две трети казват, че е твърде рано да се каже дали войната ще промени фундаментално икономическите перспективи.

Голяма част от несигурността е свързана с продължителността на войната. Американският президент Доналд Тръмп първоначално посочи период от „четири до пет седмици“, а по-късно заяви, че тя може да приключи „много скоро“, докато израелският министър на отбраната Израел Кац заяви, че боевете ще продължат, докато „не бъде постигната победа“.

Анализаторите клонят към прогнозата на Тръмп. Повече от половината очакват конфликтът да продължи от три до пет седмици, въпреки че отговорите варират от една или две седмици до 10 месеца.

Въпреки че Управителният съвет на ЕЦБ се придържа към мантрата си, че данните ще определят решенията му, някои членове вече обмислят собствените си прогнози.

Словашкият представител Петър Казимир заяви пред Bloomberg, че намаленията „определено не са на дневен ред“, а увеличението е „по-вероятно, отколкото мнозина смятат“. Президентът на Бундесбанк Йоахим Нагел и естонецът Мадис Мюлер също заеха хардлайнерски позиции.

Самата Кристин Лагард обеща да гарантира, че потребителите „няма да страдат от същите увеличения на инфлацията, каквито видяхме през 2022 и 2023 г.“. Бавната реакция на ЕЦБ тогава допринесе за спираловидното нарастване на цените с над 10%.

„Важно е да се помни, че чувствителността на ЕЦБ към шокове в предлагането е по-висока сега“, заяви Анджей Щепаняк, старши европейски икономист в Nomura.

Централните банкери ще следят особено внимателно заплатите, които бяха основен фактор за инфлацията по време на последния епизод на ускоряване.

„Колкото повече се задържат високите цени на енергоносителите, толкова по-голям е рискът от вторични ефекти и средносрочно въздействие върху инфлацията“, коментира Пиа Фромлет, икономист от SEB.

Анализаторите прогнозират, че ЕЦБ ще повиши прогнозата си за инфлацията за годината, като почти половината от тях очакват по-високи стойности и за 2027 г. Те са по-малко убедени, че основният ценови натиск също ще се повиши.

Респондентите са още по-несигурни относно краткосрочните последици за икономическия растеж.

Почти 80% казват, че новите тримесечни прогнози, които трябва да бъдат публикувани едновременно с решението за политиката следващата седмица, ще съдържат само „ограничена“ или „много ограничена“ информация.

Повече от две трети посочват като причина начина, по който се съставят прогнозите, като много от тях подчертават крайния срок за въвеждане на пазарните данни в моделите, който – въз основа на миналия опит – би трябвало да е бил отпреди войната.