Централните банки рискуват да изгубят още една битка, за да спечелят войната с инфлацията

„Наясно сме с развитието на инфлацията през последните няколко години и как поредицата от шокове прекъсна напредъка, който постигнахме с течение на времето“, коментира управителят на Федералния резерв Джером Пауъл миналия месец.

В протокола от заседанието на Английската централна банка от 19 март е записано, че „домакинствата и предприятията биха могли да са по-чувствителни към всеки нов инфлационен шок последователните шокове в предлагането“.

В същия ден от ЕЦБ посочват: „По-високите цени на енергоизточниците могат да доведат до по-широко увеличение на инфлацията чрез косвени и вторични ефекти, ситуация, която изисква внимателно наблюдение.“

Централните банки може да се почувстват принудени да действат, освен ако Ормузкият проток, световната енергийна артерия, блокирана в момента от Иран, не се отвори напълно скоро.

Банкерите обаче има за какво да се замислят. Алън Тейлър, външен член на Комисията по паричната политика на Английската централна банка, наскоро коментира експеримент, който е провел заедно с колегите си, относно възможностите за действие на централната банка след 2020 г., ако фокусът ѝ е само и единствено върху ърху връщането на инфлацията към целевите нива, без да се притесняват за ефектите от растежа.

В неговия сценарий лихвените проценти във Великобритания са щели да надхвърлят 10% през 2023 г., вместо да достигнат връх от 5,25%, и в момента щяха да са около 7%. Това щеше да хвърли икономиката на страната в дълбока рецесия при инфлация от около 7 на сто.

Това е само един сценарий, но ситуацията днес изисква предпазливост и по други причини. Първо, началната точка на лихвите е доста различна, отколкото беше след пандемията. Тогава лихвените проценти бяха близо до нулата, както и отрицателни в някои случаи. Днес основният лихвен процент на Федералния резерв е 3,5-3,75%, а този на британската централна банка е 3,75%.

ЕЦБ сигнализира за готовност да повиши основния си лихвен процент от 2%, за да се бори с нарастващите инфлационни рискове.

Изчакване и комуникация

Урокът от инфлационния скок след пандемията не е непременно да действаме по-бързо, а да комуникираме по-добре. Тогава бяха допуснати грешки, особено настояването, че скокът на цените е преходен, и централните банки са по-внимателни с прогнозите, които правят този път.

ЕЦБ и Английската централна банка развиха сценарии какво може да се случи с икономиката при различни условия.

В годишните си сценарии за стрес тестове, публикувани през февруари, Федералният резерв използва прогноза за инфлация от 2,2% за базова линия и много по-ниска от 1% за силно неблагоприятния си сценарий, който обикновено моделира рецесия, причинена от шок от търсенето. Вероятно числата биха били други, ако стрес тестовете се провеждаха сега.

Базовият сценарий на ЕЦБ определя инфлацията на 2% през следващата година, неблагоприятният сценарий прогнозира инфлация от 2,1%, а тежкият сценарий е за ръст на потребителските цени от 4,8%. о последният сигнализира за необходимостта от повишаване на лихвените проценти.

Ако са подкрепени от непоколебим ангажимент за постигане на инфлационната цел в средносрочен план, подобни сценарии биха могли да помогнат за задържане на инфлационните очаквания, без централните банкери да се налага бързо да дърпат лоста за политически контрол.

Като реагират по-гъвкаво на ситуацията, вместо да се опитват да поправят грешки, допуснати в миналото, централните банкери биха могли да повишат своята надеждност.

Ако централните банки се съсредоточат върху опитите си да спечелят последната война, вместо да реагират на реалността на настоящата, те рискуват да бъдат обвинени, че допускат голяма политическа грешка за пореден път.