Централните банки рискуват да изгубят още една битка, за да спечелят войната с инфлацията

На пръв поглед енергийната криза в Близкия изток е точно онзи вид външен шок, който централните банки трябва да „разгледат“. Има обаче много причини, поради които това да не се случи.

Войната между САЩ и Израел срещу Иран, която започна на 28 февруари, повиши цената на суровия петрол сорт „Брент“ с около 50% до 108,50 долара за барел. Това увеличи риска от инфлационен скок в световен мащаб.

На теория централните банки трябва да избягват промяна на политиката си във връзка с това събитие, освен ако не е ясно, че то ще продължи или ще повиши инфлационните очаквания в дългосрочен план, пише Ройтерс.

Банката за международни разплащания – група, която насърчава финансовата стабилност сред централните банки, призовава централните банкери да не бързат с действия. Според институцията настоящата криза е учебникарски пример за това кога да се „преглежда“ шок в предлагането.

Централните банки може да не се вслушат в този съвет. Те все още са огорчени от критиките – справедливи или не, че са действали твърде бавно след началото на войната в Украйна в края на февруари 2022 г. Тогава институциите погрешно определиха повишената инфлация като „преходна“, но тя се задържа над целевите им стойности в продължение на години.

В допълнение към това, твърдението, че инфлационните очаквания на развитите пазари са „добре закотвени“ – нещо, което централните банкери отдавна повтарят, сега е под въпрос.

„Черните лебеди“, които обърнаха инфлацията

Светът стана свидетел на поредица от събития от типа „черен лебед“ през последните години. Тези събития рискуват структурно да повишат инфлационните очаквания и да доведат до възходяща спирала от все по-високи цени и по-големи изисквания за заплати.

Първо беше пандемията от COVID-19, уж шок, който е възможен веднъж на век. Стигна се до значителен скок в цените, тъй като заплетените вериги на доставки се съчетаха с предизвикано от стимули нарастване на търсенето.

Ситуацията се изостри от глобалните енергийни сътресения заради войната на Русия в Украйна. Сега този конфликт е утежнен от нов шок: войната в Близкия изток.

На фона на всичко това глобализираната търговска система, която потискаше инфлацията в продължение на десетилетия, беше разбита от митническите войни на президента на САЩ Доналд Тръмп.

Като се вземат всички тези фактори предвид, започва да изглежда, че централните банкери няма да стоят без работа дълго време – независимо дали това е правилният избор, или не.

Не само инфлацията, но и растежът

Английската централна банка, Федералният резерв на САЩ и Европейската централна банка запазиха лихвените си проценти непроменени на последните си заседания по паричната политика. Няма и много индикации, че те ще „разглеждат“ настоящата енергийна криза. Вместо това комуникацията изглежда е насочена към изпращане на обратното послание.

(Продължава на следващата страница)