Средният лихвен процент по потребителските кредити се повишава до 8,62% през март

Средният лихвен процент по кредитите за потребление се повишава с 0,14 процентни пункта до 8,62% през март в сравнение с февруари, а годишният процент на разходите по тези кредити - с 0,12 процентни пункта до 8,92%, съобщават от БНБ.

При жилищните кредити средният лихвен процент се понижава с 0,02 процентни пункта до 2,45%, а годишният процент на разходите - с 0,01 процентни пункта до 2,77%.

Средният лихвен процент по другите кредити спада с 0,20 процентни пункта до 3,9%, а при другите кредити на работодатели и самонаети лица - с 0,24 процентни пункта до 3,81%. През март средният лихвен процент по овърдрафта намалява с 0,39 процентни пункта до 13,2%, а при кредитите по кредитни карти, извън безлихвен гратисен период - с 0,09 процентни пункта до 21,23%.

При кредитирането на бизнеса през март в сравнение с февруари средният лихвен процент по кредитите до 1 млн. евро се понижава с 0,14 процентни пункта до 3,98%, а по кредитите над 1 млн. евро - с 0,05 процентни пункта до 4,23%. Средният лихвен процент по овърдрафта намалява с 0,02 процентни пункта до 3,36%.

При депозитите на домакинствата през март средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет се увеличава с 0,12 процентни пункта до 1,2%. Средните лихвени проценти по овърнайт депозитите и по депозитите, договорени за ползване след предизвестие, остават на нивата от предходния месец - съответно, 0,01% и 0,26%.

През март в сравнение с февруари средният лихвен процент по депозитите на бизнеса с договорен матуритет спада с 0,37 процентни пункта до 1,1%. Средният лихвен процент по овърнайт депозитите се повишава с 0,01 процентни пункта до 0,07%.

Кредитите за домакинствата и НТООД (нетърговски организации, обслужващи домакинствата) нарастват с 20,8% до 29,866 млрд. евро, а депозитите се увеличават с 19,9% до 55,702 млрд. евро в края на март спрямо същия месец на 2025 г., показват данните на БНБ.

Според данните в края на март жилищните кредити са 17,616 млрд. евро и нарастват на годишна база с 27,5%. Потребителските кредити възлизат на 11,260 млрд. евро и се увеличават с 13,2% спрямо март 2025 г. На годишна база другите кредити (включват се и средствата, отпуснати на сдруженията на собствениците по Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради) нарастват с 9,2%, като достигат 286,6 млн. евро. Кредитите за работодатели и самонаети лица намаляват с 6,8% на годишна база през март и в края на месеца възлизат на 263,4 млн. евро.

Кредитите за нефинансови предприятия се увеличават с 11,8% на годишна база през март и в края на месеца са 28,279 млрд. евро.

Кредитите, предоставени на финансови предприятия, са 4,892 млрд. евро в края на март. В сравнение с март 2025 г. те се увеличават с 10,8%.

В края на март общо кредитите на неправителствения сектор (нефинансови предприятия, финансови предприятия, домакинства и НТООД) нарастват с 15,8% на годишна база и в края на месеца са 63,037 млрд. евро (51,1% от БВП през март 2025 г.). Според данните общо депозитите на сектора са 84,517 млрд. евро (68,5% от БВП) в края на март, показват още данните. Те нарастват с 16,2% на годишна база.

Депозитите на домакинствата и НТООД са 55,702 млрд. евро в края на март, което е увеличение с 19,9% спрямо същия месец на 2025 г. Депозитите на нефинансови предприятия са 26,760 млрд. евро, като на годишна база се увеличават с 11,9%. Депозитите на финансовите предприятия намаляват с 12,7% на годишна база през март и в края на месеца достигат 2,055 млрд. евро.

През изминалата 2025 г. не са упражнявани правомощия по преструктуриране по отношение на кредитни институции или на клонове на кредитни институции от трети държави, лицензирани в България, и не са разходвани средства от Фонда за преструктуриране на банки (ФПБ) във връзка с предприемане на действия за преструктуриране или прехвърляне на извънредни вноски към Единния фонд за преструктуриране (ЕФП). Това се посочва в Годишния отчет на Фонда за преструктуриране на банки за 2025 г., изготвян от БНБ и публикуван на страницата ѝ в интернет. 

В отчета са представени задачите и отговорностите на БНБ във връзка с управлението на Фонда, както и годишен преглед резултатите от дейността му в контекста на международната среда, икономическата активност и състоянието на банковата система в България. Отчетът е приет от УС на БНБ с решение от 22 април т.г., информират от централната банка. 

Според данните в отчета средствата във Фонда за преструктуриране на банки към 31 декември 2025 г. са в размер на 487 671 000 лв.

Отбелязва се, че през април миналата година управителният съвет на БНБ определи годишните вноски в подфонда за клоновете на кредитни институции от трети държави във Фонда за преструктуриране на банки за 2025 г. в общ размер на 130 000 лв. Към 31 декември 2025 г. средствата в този подфонд възлизат на 1 184 000 лв., отчитат от БНБ.

През 2025 г. Единният съвет за преструктуриране (ЕСП) не е събирал редовни годишни вноски в Единния фонд за преструктуриране от кредитните институции, лицензирани в България, тъй като средствата му на този фонд продължават да покриват целевото му ниво към края на 2024 г., се отбелязва в отчета. От БНБ обясняват, че през април 2025 г., в резултат на решение на Единния съвет за преструктуриране за изчисляване на корекции на предварителни индивидуални годишни вноски, в това число на една кредитна институция, лицензирана в България, подала коригиращи данни за 2023 г., управителният съвет на БНБ е взел решение за корекция на размера на средствата в подфонда, приспаднати от задълженията на тази кредитна институция за предварителна вноска в Единния фонд за преструктуриране за 2023 г., и възстановяване на средства в размер на 33 000 лв. в този подфонд. Към 31 декември 2025 г. средствата в подфонда, предназначен за вноски в Единния фонд за преструктуриране, възлизат на 486 487 000 лв., посочва се в отчета.

Фондът за преструктуриране на банки е създаден през 2015 г. със Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници като национална схема за финансиране на преструктурирането на кредитни институции и клонове на кредитни институции от трети държави, за които БНБ е орган за преструктуриране по този закон. Фондът не е самостоятелно юридическо лице и се състои от два подфонда с различно предназначение и обхват - подфонд за финансиране на прилагането на инструментите и правомощията за преструктуриране по отношение на клонове на кредитни институции от трети държави, и подфонд за набиране на вноски по европейски регламент и прехвърлянето им към Единния фонд за преструктуриране (ЕФП).