Британските банки не могат да пренебрегнат кризата с издръжката на живот

Очаква се инфлацията да остави средното реално заплащане във Великобритания с 9% по-ниско спрямо две години по-рано до следващата пролет, заявиха от Resolution Foundation наскоро, заличавайки целия ръст на заплатите от 2003 г. насам, пише бизнес колумнистката на Financial Times Хелън Томас.

Без правителствена подкрепа, аналитичният център вижда още 3 млн. души, тласнати към абсолютна бедност, дефинирана като годишен доход на домакинство за двойка (след разходите за подслон) от 15 781 паунда, което ще вдигне общия им брой до 14 млн. души.

Отговорът на големите банки - поне по-рано тази година - беше неприятен: това до голяма степен не е нещо, което засяга нашите клиенти.

До известна степен това беше просто посочване на факти. Главните банки на Обединеното кралство всъщност са комунални услуги, които са избрали да не се занимават с най-бедните в обществото - първите и най-тежко засегнатите от рязко растящите сметки за енергия.

Липсата на притеснения беше толкова голяма, че NatWest, заедно със своите полугодишни резултати, намали с 46 млн. лири провизиите си за обезценка, въпреки че също отбеляза „значителната несигурност в икономическите перспективи“. Citizens Advice отчита скок на трафика към своите уеб страници, свързани с издръжката на живота, при достигнат връх през юли. Но въпреки че помага на нарастващ брой хора, които се борят със сметките за енергия, търсенето на помощ за кредитни, дебитни или карти за магазини остава непроменено.

Това обаче едва ли ще остане така. Повече от половината домакинства в Обединеното кралство се очаква да бъдат в енергийна бедност през следващата година, дефинирана като повече от една десета от доходите, отиваща за сметки за енергия. Британският финансов министър Надим Захауи каза, че хората с доход от 45 000 британски паунда годишно, което ги поставя в горната пета от разпределението по заплащане, ще имат „наистина трудна“ зима, изисквайки подкрепа от правителството.

По-високите сметки и лихвени проценти ще засегнат показателите за достъпност на ипотечните кредити. Тежестта на нарастващите енергийни разходи за предприятията, както и отговорът, необходим за укротяване на инфлацията, все още могат да подкопаят силата на трудовия пазар.

Типичният отговор на банките в криза е да „вдигнат подвижния мост“: нарастващото избягване на риска и по-строгите критерии за кредитиране обикновено означават повече търсене на алтернативни източници на кредити. Проблемът е, че пазарът на нестандартни или скъпи кредити се е свил драстично, след като регулаторът предприе мерки срещу вредните практики, намалявайки набора от опции.

Междувременно еталонът за преценка как банките се справят с този спад се промени след финансовата криза. „Очакванията на клиентите с право са много различни“, казва един банкер. Barclays наскоро беше обвинена, че намалява финансовата гъвкавост, точно когато тя е най-необходима, чрез спиране на неизползваните овърдрафти. Банката каза, че преразглежда лимитите всяка година, за да гарантира, че не са повече от това, което клиентите могат да си позволят.

Регулаторът дебне. Органът за финансово поведение е писал до шефовете, подчертавайки отговорностите на банките и правейки връзка с очакващия се да влезе в сила ангажимент към потребителите, който има за цел да постави по-високи стандарти за тяхната защита. През юни органът се оплака, че някои банки не общуват добре с клиентите, не разбират напълно обстоятелствата на хората или не предлагат набор от персонализирани опции, за да им помогнат.

Надигащ се въпрос е дали тази криза с издръжката на живот трябва да бъде овладяна по начин, подобен на този с пандемията, където ранната намеса, гъвкавостта и търпението бяха използвани масово.

Секторът е предпазлив, като се има предвид колко дълго цените на енергията могат да останат високи. Fair4All Finance, организация с нестопанска цел, фокусирана върху финансовото приобщаване, разглежда как отговорът на пандемията може да работи като план за по-креативен подход в подкрепа на клиентите, на незначителна цена за банките. Организацията също така преследва пилотни схеми за продукти като безлихвени заеми или консолидиращи заеми за клиенти в уязвими финансови обстоятелства.

Едно от опасенията е, че пандемията доведе много нови потребители до несигурна ситуация, като около 14 млн. души оценяват, че имат по-малко от 100 лири спестявания. Друго е, че използването на стратегията за купуване сега и плащане по-късно може да прикрие ранните признаци на финансови затруднения, фактор, който се следи внимателно от някои кредитори.

Към днешна дата диапазонът от отговори на банките изглежда варира в широки граници: от проактивно ангажиране с клиенти, благотворителни организации и регулатори до усещането, че това всъщност не е техен проблем. Но ще бъде и може да се окаже труден за пренебрегване.