Как въвеждането на еврото в България ще промени доходите и цените

Застъпници за въвеждането на еврото от следващата година и представители на инициативния комитет за запазване на българския лев още 20 години събра на дискусионен форум КНСБ. Въпросите какви са възможностите и предизвикателства от въвеждане на единната европейска валута в България и как ще се променят доходите и цените бяха във фокуса на спора между двете страни.

Председателят на инициативния комитет за референдума, който събира подписи, за да запази българския лев, Виктор Папазов твърди, че България не може да загуби суверенитет, без да е попитала за това народа. Той предупреди, че ако България се присъедини към еврозоната, догодина ще има сериозна инфлация у нас. Като аргумент той цитира данни за поскъпването на живота през миналата година в част от страните от еврозоната. „Най-засегнати са: Естония с 22,4%, Литва с 22%, Латвия с 21,8%, Нидерландия с 16,8% и Словакия с 14,5%. От петте най-засегнати страни точно четири са тези, които неотдавна постъпиха в еврозоната“, посочи Папазов, цитиран от БНР.

Миналата година не може да е показателна за инфлация, отговори главният икономист на КНСБ Любослав Костов. Според него тя е висока навсякъде заради войната. Той аргументира думите си с данни от проучване на Софийския университет за инфлацията след въвеждане на еврото във всички страни на еврозоната. „Да, има ефект върху инфлацията – между 0,1 и 0,5 процентни пункта, което на фона на нашата инфлация в момента, както се казва, "кантарът не го лови", коментира икономистът.

Деян Николов, говорител на Инициативния комитет "Референдум за запазване на българския лев", който настоява за отлагането на членството на България в еврозоната, смята, че след 20 години страната ни ще е готова за тази стъпка, като се знае нивото, с което икономиката ни се доближава като растеж спрямо страните членки. „И ние, изключително изоставаща държава, ще приемем една валута, която силно ще надценява нашата икономика. Това няма как да не доведе до пазарни икономически процеси, които да водят до проинфлационен ефект", заяви той.

От КНСБ обаче са категорични, че еврото у нас ще ускори конвергенцията най-вече в доходите. Любослав Костов даде пример с Литва, която е влязла в еврозоната със средна заплата 758 евро, а сега тя е 1579 евро, и пресметна, че за шест години ръстът е 108%. „67% за седем години е увеличението на средната заплата в Латвия и 85% за десет години в Естония“, добави той.

Финансистът Любомир Дацов от Фискалния съвет на България напомни, че с приемането на еврото страната ни ще определи накъде иска да върви. Според него референдумът за запазване на лева е с доста хитър въпрос – че става въпрос за запазване на лева.

„Всъщност става въпрос на избор на страната накъде да върви, къде искаш да бъдеш след 20 години", посочи Дацов, цитиран от БТА. "Техническият въпрос за инфлацията и какво да правим в еврозоната е въпрос на риск и как мерим този риск.“

По думите му цялата кампания срещу еврото се опира на емоцията и на страховете на хората, че ще има инфлация и че те ще обеднеят.

Нашият сантимент към българския лев не е достатъчно условие, за да се откажем от всички предимства и ползи от приемането на еврото, коментира Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Той даде пример с големи европейски икономики, отказали се от националния си паричен суверенитет, приемайки еврото, и посочи ползите – така те подобряват своето икономическо състояние, спестяват инвестиционни разходи, избягват валутни войни помежду си.

От икономическа гледна точка рисковете и минусите от смяната на валутата далеч надхвърлят евентуалните плюсове, отбеляза Георги Вулджев от Експертния съвет за икономика и политика отбеляза. „Еврозоната страда от нисък икономически растеж и е неспособна да генерира изпреварващи нива на ръст на икономика, еврозоната страда от високи нива на задлъжнялост, почти два пъти по-високи от държавите, които не споделят еврото, и на трето място ще се сбогуваме изцяло с паричния си суверенитет“, каза икономистът.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров потвърди, че синдикатът има ясна позиция по отношение на еврозоната, която е непроменена в последните 20 години – те са убедени привърженици на завършването на европейската интеграция на България с влизането в еврозоната. Той посочи, че различни проучвания за нагласите на българите показват, че има ясно очертани положителни ефекти от въвеждането на еврото и ясни страхове като очаквани негативни ефекти.

Сред положителните ефекти Димитров обобщи, че въвеждането на еврото ще бъде по-удобно за хората при пътуване и разплащане в чужбина, ще се улесни търговията ни с другите европейски държави, ще има по-голяма сигурност и предвидимост в банковия и финансовия сектор, ще се осигури достъп на българските граждани и фирми до по-изгодни кредити, ще имаме реално участие в процеса на вземане на решения, ще намалее рискът от фалити на банки.

Въпросите, които предизвикват тревога според проучванията, са свързани с опасения за увеличаване на цените на стоките и висока инфлация, за поява на спекула, като президентът на КНСБ добави, че липсата на повече информация създава тревоги в българите.