Турската централна банка може да се върне към затягането на паричната политика

Новият гуверньор на Турската централна банка заяви, че паричната политика може да бъде затегната допълнително след поредицата от агресивни лихвени повишения, започнала при предшественичката му, предава Bloomberg.

„Паричната политика ще бъде затегната, ако инфлационните очаквания, държавните разходи, данъчната политика, заплатите и частното потребление се отклонят сериозно от нашите очаквания за инфлацията“, каза Фатих Карахан на събитие в Анкара в четвъртък, на което представи последните прогнози на банката.

При първото си публично изявление след внезапната оставка на Хафизе Гайе Еркан в края на миналата седмица, той каза, че не са необходими повече увеличения на лихвите „в момента“.

Централната банка запази прогнозата си, че годишният темп на инфлацията ще забави до 36% до края на 2024 г., до 14% година по-късно и до 9% до края на 2026 г.

Валутата остана стабилна, търгувайки се на ниво от около 30,6 лири за долар към 11:50 ч. местно време. Доходността по двугодишните държавни облигации се понижи със 7 базисни пункта до 42,92%

Инфлацията в икономиката на стойност 1,1 трлн. долара в момента е около 65%, след като се ускори през последните години заради ултрахлабавата парична политика, подкрепена от президента Реджеп Тайип Ердоган и поддържана до изборите през май.

От тогава до сега Турция повиши основния си лихвен процент от 8,5% на 45%.

Ердоган сигнализира за връщане към по-традиционни политики, което е опит Турция да привлече обратно инвеститорите, отдръпнали се през последните години, изтегляйки десетки милиарди долари от турските фондови и облигационни пазари, с назначаването на Еркан като управител на централната банка и Мехмет Шимшек за министър на финансите през юни.

Карахан получи и одобрението на Шимшек, а това успокои пазарите, след като Ердоган отстрани трима гуверньори през последните години, защото бяха твърде ястребово настроени* според неговите представи.

За новоназначения гуверньор, който преди това е работил във Федералния резерв за Ню Йорк и като главен икономист в Amazon.com, събитието в Анкара беше повод да заяви накъде планира да насочи паричната политика на Турция.

Тримесечните прогнози отново придобиха ключово значение по време на мандата на Еркан след дълъг период, в който предишното ръководство представяше изключително оптимистични прогнози, тревожещи инвеститори и анализатори.

Прогнозите за инфлацията се превърнаха в предпочитан измерител за централните банкери при определянето на това колко затегната да бъде политиката. Коригирани спрямо текущите цени, лихвените проценти в Турция все още остават доста под нулата.

В първите си писмени коментари, след като зае новия си пост през уикенда, Карахан заяви, че централната банка е „готова да действа“, ако перспективите за инфлация се влошат. Той беше защитник на по-рестриктивната политика, след като се присъедини към Комисията по паричната политика през юли.

Водещи кредитори в световен мащаб, сред които и JPMorgan Chase и Morgan Stanley, предполагат, че Карахан може да бъде дори по-агресивен от Еркан в борбата с инфлацията.

Месечната инфлация в Турция се ускори до 6,7% през януари, след като се забавяше в продължения на пет месеца. Централната банка заяви обаче, че забързването е временно.

*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ – бел. авт.