Правителствата в еврозоната трябва да изпълнят планове за намаляване на публичните дефицити и управление на дълговете си, това коментира председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард в четвъртък.
Прилагането на правилата на Европейския съюз за разходите „изцяло, прозрачно и без забавяне ще помогне на правителствата да намалят бюджетните дефицити и съотношенията на дълга“, заяви тя. „Сега властите на отделните страни членки трябва да поставят силен старт в посока на своите средносрочни планове за фискални и структурни политики“, добави още Лагард.
Коментарите бяха направени минути след като ръководството на ЕЦБ реши отново да намалят лихвените проценти в еврозоната. След първото намаление през юни, последвано от пауза през юли, депозитната лихва беше намалена с още четвърт пункт до 3,5% в четвъртък.
Две други лихвени ставки също бяха коригирани като част от представената през март ревизия на политиката на базираната във Франкфурт банка. Основните лихвени проценти по рефинансиране и пределните лихвени проценти по кредити бяха понижени с по 60 базисни точки. Целта е в крайна сметка да се даде на банките по-голяма свобода на действие по отношение на това колко парични средства са им необходими, за да работят.
„Ще останем зависими от данните и занапред“, заяви пред репортери във Франкфурт Лагард, като добави, че решението от четвъртък е било единодушно. „То е особено оправдано с оглед на несигурността, която изобилства, изтъкна тя.
По думите ѝ „траекторията на облекчаване не е предварително определена“ и тя не може да се ангажира с прогнози за това кога и с колко ще бъдат намалявани разходите по заемите в еврозоната в бъдеще.
Подобно на аналогичните институции си в световен мащаб Европейската централна банка придобива все по-голяма увереност, че растежът на потребителските цени се връща към целта от 2% след историческия си скок. Междувременно икономиката на 20-те държави от еврозоната губи инерция. Домакинствата не успяват да подкрепят започналото в началото на годината възстановяване, а производителите остават в застой поради слабото търсене извън зоната на единната валута.
Тази слабост накара базираната във Франкфурт банка да намали прогнозите си за брутния вътрешен продукт през 2024 г., 2025 г. и 2026 г., като сега тя предвижда експанзия през тази година от 0,8% спрямо 0,9% в последния кръг от тримесечни прогнози. Перспективите за инфлацията остават непроменени.
„Възстановяването е изправено пред някои предизвикателства“, заяви Кристин Лагард. „Постепенно отслабващият ефект на рестриктивната парична политика би трябвало да подкрепи потреблението и инвестициите“, добави тя.
Решението на ЕЦБ е факт по-малко от седмица преди Федералният резерв в САЩ също да започне разхлабване на паричната си политика. Английската централна банка, която досега е намалила лихвените проценти веднъж, ще заседава ден по-късно.
На пресконференцията днес членът на Изпълнителния съвет на ЕЦБ Изабел Шнабел заяви, че намаляването на лихвените проценти не може да бъде механично и трябва да „почива на данни и анализи“. Главният икономист на банката Филип Лейн изтъкна, че връщането към целевата инфлация 2% все още не е „гарантирано“, макар да предупреди, че високите разходи по заемите не бива да задушават икономиката.
преди 3 седмици Мадам Легард, дали Франция, Италия, Гърция Испания и Португалия ви разбраха?! Те дори не искат да слушат! Докога ще се отлагат тези мерки?! Ковида отдавна свърши......?? отговор Сигнализирай за неуместен коментар